„Ситуация след ситуация“ на Тео Чепилов

Хумористични разкази от суровата реалност

1-200184_b   Казват, че се раждаме чисти и невинни, но за поколението, израснало в България през деветдесетте години на 20-и век, реалността е трудно проходима джунгла от избори, по-голямата част от които не водят към хубав живот. Те са тези, които трябва да пораснат бързо, защото тепърва ще се сблъскват с изстраданата от родителите им свобода. Звучи странно, при все че тази свобода би трябвало да означава спокойствие и щастлив живот. Дали? Те са устремни, решителни и поемат рискове, сякаш се борят с демоните на прехода. Те попиват всичко ново и живеят за мига, без страх, без осигурено бъдеще, без съвест. Това е уличното поколение, което пътува за никъде, защото съществува в димни завеси от тютюнев дим, наркотично опиянение и безразборен секс. Тези разкази са за тях. Тео Чепилов поднася един личен прочит на онези времена, с не малка доза хумор, какъвто може да се роди само в съзнанието на „отворковците“, приели ролята на разказвачи. „Ситуация след ситуация“ („Колибри“, 2016) е като откровение, спускащо се надълбоко в ъндърграунд средите, където животът тече на ръба на бездна, а отвъд няма нищо друго, освен… нормалността. Но тя не е интересна, защото прилича на затворническо съществуване. Това е светът на младите, които се включват в живота на пълна скорост, взимайки завоите като на дрифт състезание. Включете също „разпасания“ уличен език, героичните подвизи на масата и в леглото и ще придобиете представа за този сборник.

   Самите разкази си приличат изключително много. Ако коментирам два-три от тях, половината от написаното ще отговаря и за останалите. Разликата може би е в това, че героите са повече или по-малко „насмукани“ от химията на удоволствието. Някои внимават да не превъртят съвсем, други обаче разбират, че за тях, може би, е прекалено късно. Самият Чепилов признава за участието си в повечето, като разделя славата с някои от приятелите си. Тук-там думата има представител на нежната половина, но повечето са „мъжка приказка“, така да се каже. 🙂

   Ако погледнем сериозно на тези „наркоманизирани“ разкази, може би тъжното чувство ще преобладава. Ако пък се отпуснем и дадем почивка на „нормалността“, като свием и мащабите до нивото на празното съществуване, ще получим куп веселяшки истории от улицата. Аз избрах втория вариант, защото именно това е целта на Чепилов – да сподели един живот, живян за мига, все едно е безкраен купон, в който са важни само забавлението и начините да си го доставиш веднага и на всяка цена. Все пак не вярвам да са много хората, които ще си спестят усмивките.

    „Ситуация след ситуация“ е луд сборник, с каквито и очи да го гледам. Ако сте от „отворковците“, не би трябвало да го пропускате – забавлението е гарантирано. Ако пък имате резерви към наркоманските изпълнения, безразборния секс или уличния жаргон, може да пропуснете. Има и трета възможност – любопитството. Аз прочетох сборника от любопитство и не съжалявам. Посмях се хубаво и ми беше добре. Надявам се героите от разказите все още да са живи и здрави, както се е случило със самия Чепилов. Мога да твърдя, че е печен разказвач и нещата му идват отръки, както се казва.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s