„Две луни“ на Елена Павлова

Магически, страшни и фантастични истории

1-201200_b   Колкото и жанрови разкази да прочитам, все не се насищам. Това си е пристрастяване, но хубаво, без странични ефекти. Как да не се развълнувам на поредния сборник, излязъл сякаш от нищото. От нищото, защото дългата писателска „почивка“ на Елена Павлова свърши (всъщност тя свърши доста преди днешния ден, но за мен тази книга е нещо като нейното действително завръщане), за да се роди този прекрасен сборник, пропътувал години, още от зората на българската жанрова литература. Сега куп народ са щастливи, което се отнася и за мен. „Две луни“ („Изток-Запад“, 2016) запълва тази празнина, като събира накуп разкази, писани от 90-те години на миналия век до днес. Нямам представа дали по-старите са частично преработвани, но след прочитането и на последния, не ми направи впечатление да са изгубили нещо от времето на създаването си. Разбира се, всеки уважаващ себе и автор дава своята почит към класиците отпреди стотина години и пише на теми, придобили култов статус (и затова многократно възраждани и претворявани), но за мен това си е допълнителен бонус. Наред с всичко останало, тук имаме литературно богатство, което никой почитател не би пропуснал. Вълнувам се, няма как – при положение, че се ровя къде ли не, за да напипам нещо, което да ме развълнува отвътре, тези разкази са цяла една вселена, докоснала Големия взрив на българската жанрова литература от следата на 90-те. Ако си спомняте купищата антологии и сборници от онова време, ще ме разберете много добре. Сега е малко по-трудно, но въпреки това продължават да се пишат стойностни разкази от този тип. Да видим сега какво имаме тук.

   Приказна история за начало е добра идея. В „Елфическа песен“ не става въпрос за класическа митология, но елементите са налице, претворени в съвременна среда и обогатени с една нежна любовна история. Такива разкази лесно могат да се разтегнат до разводнен роман, както се прави напоследък с доста тийнейджърски произведения, но по-кратката форма в случая е по-успешна за подобен сюжет. На други въпроси отговарят следващите два – „Ода за тройка мечове“ и „Тройка мечове 2: кралският меч“. С леко шеговит тон и сюжет със средно ниво на трудност за типично фентъзи, трима биткаджии се правят на герои, за да станат един ден легендарни участници в балади. Докато първият звучи като пролог, вторият изнася едно своеобразно представление, с водещото участие на една млада дама (пардон – млада биткаджийка), която освен че върти добре хладното си оръжие, задоволява от време на време и сексуалните си нужди. „Майстор на лъка и торинава“ по-скоро ме обърка, отколкото да изясни нещо от историята вътре. Като част от по-голямо произведение, откъсът описва доста странни обичаи в странен фентъзи свят. Би ми било интересно да видя цялата картина. Иначе е идеята ми хареса. Сякаш на другия полюс се намира „Драконите на Кавано“. Тази почти безупречна фентъзи приказка спокойно може да присъства във всяка антология, която държи да представи добрите страни на жанра. Освен това ми даде доста поводи да започна някоя фентъзи поредица, защото се плаша от „тухлите“ с номерация от четири нагоре. Ще гледам да има дракони, както е в този разказ, но няма да е болка за умиране, ако не открия такава. Но знам за две, които със сигурност няма да чета. Ключовите думи тук са „малки дракончета“. 🙂

   Тук фентъзито остава на заден план, за да отвори пространство на… всичко останало. Новата серия започва с „Лунна пътека“ – малко късичък, но много див разказ с кораб и кръв, който ми отваря глътка за следващите чудеса. Същото може да се каже и за „Нощен клуб“, макар да става въпрос за различни неща, но тук развръзката е по-изненадваща, дори усмихваща. Абе, вампири. 🙂 В „Призрачен следобед“ не всички участници са живи, но разказът си заслужава. 😀 Хубава идея. „Те се спускат нощем от хълмовете 2.0“ е гарниран обилно с мистерия. Докато проследяваме тарикатските мисли на този и онзи в някакво село, всички за пореден път трябва да бъдат предупредени за идващата опасност. Което е трудно за вярване, ако те смятат за мръднал. За четенето на „И тръгна по водата“ се оказа, че ми е необходима поддръжка от Зелазни. А иначе  – Дядо Коледа, Иисус и неведомите пътища на историята, които никой не разбира толкова добре, колкото съвременниците им, държащи под ключ тайната. Само Иисус да не се беше раздрънкал…

   Дотук всичко е шарена палитра, която всеки може да пречупи през собствения си вкус. Разказите може да са от всякакъв калибър, но попадне един запален читател на бисерите, няма как да си замълчи. Така стигаме до последната част, където са едни от най-добрите, с малки изключения. „Динозавър за Коледа“ е добре заредена с адреналин и магии история. Бизнесът е напипал празна ниша, от която милионите могат да станат милиарди чрез съживяването на динозаври. Атракцията е голяма и привлича гиганти като „Disney“ и подобните му империи, които всячески се опитват да забавляват хората. Ако си решил, дори можеш да направиш щастливи последните дни на болен от някоя сериозна болест и винаги ще се намери инвеститор. Вещица от „Станете“ ООД се е заела със задачата и подготвя телата за голямото шоу. Но мечтите за някои са проблем за други. Както се казва, затегнете коланите и се гмурнете с главата напред. А тази шантава история доказва, че парите могат много неща, но не винаги гарантират успех. Затова пък следващият разказ от три странички гарантира само учудване в мен и една от кривите ми усмивки. „Вкусно до последната чаша“® е хорър за машини, не за хора. 😉 „Номад: долу спи убиецът“ не знам как да го коментирам. „Затворена времева крива“ връща тема на повече от сто години – пътуването във времето. Няма да се учудите, ако разберете, че тук вече само шегата върши работа, защото всичко сериозно по темата е вече изписано. Двама калпазани решават да си поиграят с нова джаджа и попадат в капан, от който трудно би се измъкнал и най-предвидливия пътешественик във времето. За разлика от всички останали, „Две луни“ е истинско пиршество за свикналите със стандартни сюжети. Група преселници са намерили начин да оцелеят в неблагоприятните условия на непозната планета. Спасението идва от огромни същества, превърнали се за тях в гостоприемници. Поколения наред във вътрешността им те са създали свой хабитат, дом и за поколенията след тях. Един ден малката Кеа се загубва извън тялото и попада в най-голямото приключение на живота си досега, превърнало се в истинска мисия. Един от върховете в сборника, мисля си. Малко хора могат да разкажат подобна красива история по толкова интригуващ начин. „Манипулаторът“? Струва ми се, че всеки писател е имал в главата си идея за подобен разказ. Ако беше филм, щеше да е романтична драма с приказни елементи. Не мога да обясня обсебеността си от необичайните запознанства на самотни герои, които намират смисъла един в друг с помощта на малко магия. Не е толкова лигаво, колкото си мислите. Всеки човек би поискал да му се случи рано или късно.

   „Зимно преброяване на вампирите“ е прекрасен завършек на сборника. От една страна вампирските истории са като отдавна презрели плодове с мухъл, откакто ги поднесоха почти свръх сладникави на тийнейджърите, но от друга могат да бъдат много любопитни, ако ги е писал подходящия човек. Затова се зарадвах на чудесния подход на Елена Павлова, която им е вдъхнала нов живот, така да се каже, пренебрегвайки дори класическия подход към описанието на подобни персонажи. Още един плюс е пренасянето на събитията на наша територия. Това си има огромно значение, мисля си. А самите вампири са интегрирани и живеят по панелните блокове, доколкото природата им позволява. Разбира се, все някъде нещо ще се пропука и ще трябва да се намесват спецовете от „Опазване на градските хищници“.

    И ако е време да сложа край на това ревю, ще го направя с мисълта за чудесата, които смятам, че може да сътвори Елена Павлова в бъдеще. Част от този сборник ни връща назад, към времената, когато жанровата литература в България е започнала да печели симпатии у читателите. Днес почитателите стават все повече и повече, защото и качеството на поднесеното се подобрява със същото темпо. Вече дори аз не мога да изчета всичко, което излиза и се бори за място под слънцето. Но е чудесно, че има на какво да се радваме, нали?

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, The dark corner, Книжни криле

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s