„Смъртен грях“ на Матю Арлидж

Греховете на хората

1-198928_b   Първата книга на Арлидж –„Куршум за двама“ – се оказа доста увличаща, тъй че не ми остана причина да не прочета и втората от поредицата за Хелън Грейс. Започнах „Смъртен грях“ („Хермес“, 2016, с превод на Гриша Атанасов) с лятната настройка за нещо не толкова зловещо, защото от първата книга знам, че Арлидж навлиза доста често в личното пространство на героите си, разкривайки човешкото им лице, докато наоколо тече разследване на тежки криминални престъпления. Отново не е толкова леко. Зад цялата схема има доста повече, отколкото може да предложи един средностатистически крими трилър. Самата Хелън Грейс е просто удивителен образ, ненапудрен и изтъкан от „грешки на природата“, ако мога така да се изразя. Ако сте прочели вече първата книга, сте наясно какво имам предвид. Едно нещо обаче, с което все още не мога да свикна, е натрупването на образи и накъсването на действието, но това значи, че просто не съм свикнал с подобно поднасяне на историята. Много голяма част от трилърите са написани по този начин – с идеята да трупат напрежение у читателя. Понякога този подход върши работа без да дразни прекалено, но тук имаме много действащи лица, които оперират на различни места, и няма как да се избегне. Един от плюсовете на поредицата е една непрекъсваема сюжетна линия, която започва още в началото на първата книга и ще продължи, надявам се, и след тази. Става въпрос за личните и семейните проблеми на всички от екипа разследващи – едно неотменно задълбаване, с което Арлидж ме грабна моментално. Все пак да надникнем и в сюжета…

   Саутхамптън е като всички средностатистически пристанищни градове – шарен и пълен с неподходящи типове, които се организират, за да правят бизнес с тъмната страна на живота. В местното полицейско управление промяната е на линия след напрегнатите моменти от случая в първата книга. Новият шеф не се ползва със симпатиите на полицаите и държи да се издигне в йерархията с всички средства. Хелън и колегите ѝ не са забравили собствените си проблеми, което създава известно напрежение. Все пак работата не чака и екипът е отново на линия, включително и безскрупулната репортерка от местния вестник, която държи собствени „агенти“ сред полицаите, за да получава навременна и вярна информация за всичко случващо се в управлението. Точно тогава започват да се появяват трупове на семейни мъже, потърсили разтуха в компанията на проститутки. Убиецът изрязва сърцата им и ги изпраща в кутия на роднините им, включвайки и послание за извършен от тях непростим грях. В средите на проститутките и сутеньорите се води подмолна война и уликите сочат в тази посока. Само че нещата са далеч по-сложни и Хелън Грейс трябва да прояви повече усърдие, особено когато над главата и стои нов и неприятен шеф. Освен че трябва да се разплита тежък криминален случай, трябва да се опази и от нахалната репортерка, която все повече навлиза в тайните на живота ѝ. Но тайни имат всички, включително и свидетелите, които трябва да се разпитат. Става все по-явно, че това не е поредният случай на сериен убиец, а сцена с библейски размах, в която децата са насилвани безмилостно в името на остарели разбирания. Грехът на някои наистина е смъртоносен и трябва да се заплати.

   Може би „Смъртен грях“ се понася по-леко, отколкото първата книга на Арлидж. Отново имаме задълбаване в психологическото състояние на героите, техните добри и лоши страни. Ако погледнем отстрани обаче, май никой не е изцяло невинен в романа, от каквато и позиция за тръгва. Това ми харесва – има реалистичност, която прави романа по-естествен, по-завладяващ. Дори краят не е обичаен – усеща се трагедията, в която са забъркани и полицаите, и престъпниците, и… всички останали. Все си мисля, че Арлидж не пише само за да забавлява, а и да намеква за проблемите, в които всеки може да попадне, независимо откъде произхожда и какви цели преследва. Заслужава си.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Още ревюта:

Аз чета

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s