„Сияен ангел“ на Нелсън Демил

Джон Кори срещу руснаците

1-12345432   Чета Демил, откакто чета трилъри и няма надежди скоро да престана. Преди две-три години тотално прекроих читателските си интереси и изоставих доста автори на трилъри. Демил не пише скоростно и решението за него – да го бъде или не – се отложи във времето, т.е в последните месеци, когато се появи „Сияен ангел“ („Бард“, 2015, с превод на Венцислав Божилов), още един от романите за шашавелника Джон Кори. Ако не знаете кой е той и не сте чели за него, единственото смислено описание, което ми хрумва звучи така: хахо с неестествена склонност да се вре навсякъде, където може да премери сили с някой ненормалник с убийствени (или самоубийствени) наклонности, като използва професионалната си закалка. Само че тук има едно „но“. Кори е доста критичен към всякакви правила, особено ако са написани от преките му началници. Затова си е създал мрежа от приятели, от които може да изкопчва важна информация, напук на „правилните“ методи за работа. Такъв отворко няма как да бъде харесван и уважаван от висшестоящите и често понася упреци за непрофесионалните си тактики, рискове и идеи. Освен това е пълен с изтъркани и не толкова изтъркани лафове, около които от време на време се раждат и потенциални бисери. Затова пък не харесва някой да се шегува на негов гръб. И още, и още, и още… Да не говорим за жените около него, защото не откривам обяснение как го понасят, че и са привлечени по някакъв необясним начин. Просто хванете „Аз, детективът“ и ще си изясните доста неща. Тук не става въпрос за сносен хумор или висш пилотаж литература, но на мен ми е страшно забавно. Джон Кори е саркастичен, готин и дори напомня на супергерой, но без ореол, без някакви свръхвъзможности. И въпреки че тази книга не е толкова добра, както предишните от поредицата, Кори си остава страшно магнетичен образ.

   На Кори не му се излиза в пенсия, затова си намира „спокойна“ работа в Група за наблюдение на дипломати. Не звучи престижно, както Федералната антитерористична спецчаст, но и тук от време на време се появяват проблеми. Към него се прикрепва красивата Тес Фарадей, която държи да стане по-компетентна в работата, което пък си е повод за Кори да се замисля често-често за „щастливата“ връзка с жена си Кейт. Засега нищо не подсказва за проблеми, докато не се налага да стане „опашка“ на Василий Петров – руснак, дошъл в Ню Йорк със специална задача. Става все по-ясно, че нещата са сериозни и има опасност за националната сигурност. Петров е съставил хитър план да възвърне мощта на Руската федерация, като използва старите методи от Студената война. Кори подозира, че САЩ е изправена пред ядрена заплаха и хуква по петите на фалшивия дипломат.

    Сюжетът на „Сияен ангел“ е банален, няма какво да го коментирам. Демил обаче отново използва схемата със старите познайници от предишните книги и умело гради нови и нови причини да стресира своя супергерой. Една на пръв поглед лесна задача – открито проследяване на хора с особен статут, – се превръща в истинско приключение с почти известен край. Рискът си е за Демил – че е посегнал към най-предпочитаната тема от десетки години насам. Все пак не смятам да спирам с герой като Джон Кори и ще очаквам да се развихри отново.

Оценка от Книжен Петър: 3.6 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s