„Убийствено студена“ на Луиз Пени

Нов случай за инспектор Гамаш

1-194335_b   Симпатиите към някой автор се раждат доста трудно, но Луиз Пени ме спечели за втори път, след интригуващата „Убийството на художника“. С „Убийствено студена“ („Софтпрес“, 2015, с превод на Марин Загорчев) не е по-различно. Каквито и криминалета да съм си представял и търсил през последните години, точно такива дори не съм сънувал. Това е добре, защото изненадата е приятна, още повече че с натрупаната солидна основа зад гърба, усещането е като да откриеш нов жанр. От една страна Арман Гамаш, героят на Пени, е типичен образ за кримитата, но от друга имаме необичайните условия, в които провежда разследванията си. Селцето Трите бора може да е всичко друго, но не и обичайно място за извършването на престъпления. Доказателство за това са скромните като количество жители и приятелските връзки (с малки изключения) помежду им. Пени просто е постлала доста мек килим, върху който нищо не скърца и едва ли на някой може да му хрумне, че ще се изцапа с кръв. На мода са по-скоро кривите и саркастични усмивки, шеговитите подмятания на лична основа и типичните разговори на хора, които се познават прекалено добре. Убийства в този затънтен край не би трябвало да има. Но точно това създава невероятната мистериозност, в която попадат Гамаш и колегите му. Усещането е за нещо ексклузивно, нещо напълно нетипично дори за жанра. Затова пък удоволствието да потънеш в мистерията може да се сравни с малко неща.

   В Трите бора се готвят за Коледа. Студът и снегът, така типични за канадската провинция, са превзели всичко наоколо. Затова пък жителите се чувстват добре и се подготвят, завземайки солидно пространство в началото на книгата. Не знам дали Пени го прави нарочно, но на човек му се струва, че започва една съвсем различна история, нищо общо с разследвания и убийства. Все пак впечатление прави злобната и самовлюбена Си Си дьо Поатие, която преди повече от година се е настанила в мрачната къща край селцето и излива жлъчта си върху всички и всичко наоколо, включително слабохарактерния си съпруг и пълничката си дъщеря Кри. Малката е доста особен образ, и въпреки незавидната си позиция сред обществото, намира някаква енергия да продължава напред. Си Си се готви да завладее света с ново философско учение ли-биен, което в чистия си вид представлява абсурдна смес от други учения. На жителите на Трите бора не им остава нищо друго, освен да я мразят тихо. Заедно с Коледата идва и традиционното състезание по кърлинг, в което Трите бора взима скромно участие. Но вместо да протече като друг път, всички стават свидетели на необичайно убийство. Гамаш пристига с екипа си да разследва и се натъква на повече следи и препятствия, отколкото е очаквал.

   Освен че се очертава една много силна поредица, в книгите на Пени се промъкват доста нетипични за криминалните романи особености. Виждаме героите като обикновени хора, без да са „маскирани“ за целите на едно напрегнато четиво. Гамаш със сигурност би бил потенциален победител в един своеобразен конкурс за криминални инспектори. Стажантите му са също колорити образи, създаващи много емоции и забавни ситуации. С една дума – получило се е доста добре.

Оценка на Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

Аз чета

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s