„ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ на Малкълм Нанс

Тероризмът – мисия към смъртта

   От няколко месеца започнаха да се появяват книги-изследвания, търсещи причините за бума от терористични актове и най-вече за раждането на терористичната организация ИДИЛ, която направи немислимото – завладя чужди територии и се самообяви за държава – „Ислямска държава“. Тепърва ще се появяват все повече и по-мащабни изследвания, поради простата причина, че ИДИЛ продължава да съществува и към ден днешен и информационния поток не е пресъхнал. Въпросът е доколко всички тези текстове могат да се приемат за обективни, когато става въпрос за продължаващо събитие. Първо, защото все още нямаме победител в конфликта между ИДИЛ и Западния свят, второ, защото са намесени много политически интереси, и трето, защото изследователите са лишени от тонове секретни военни документи, които да докажат съществуването на определени събития, свързани с мисиите и тактиките на враждуващите страни. Въпреки това всички ние имаме достатъчно „видимост“, така да го кажа, чрез атентатите, резултатите от ответните удари, изказванията на политическите лидери и най-вече излъченото по медиите, не всички от които обаче са достатъчно надеждни и обективни. Средата, в която получаваме информация, е обществена, т.е. всеки може да сподели своята лична представа за случващото се по света по много лесен начин и да повлияе на общественото мнение. Книгите-изследвания, за които говоря, са също такива медии. За разлика от повечето информационни потоци, те са писани от експерти по антитероризъм и арабисти, които могат по-добре да систематизират информацията и да дадат професионалното си мнение. Известен риск за обективността има при ползването на информация от съмнителни източници, политическите пристрастия на авторите и личните им изводи, които няма как да не станат част от книгите им. При Малкълм Нанс, примерно, си личи обвинителния тон към Джордж Буш за грешните му стратегии в Близкия изток, като дори е посочен за косвен виновник за създаването на чудовището ИДИЛ. Но аз съм просто страничен наблюдател и държа да задоволя любопитството си. Набелязах си две от книгите за ИДИЛ, едната от които вече прочетох – „ИДИЛ. Кои са те, как се сражават, в какво вярват“ („Millenium“, 2016, с превод на Константин Цанков). Да видим сега за какво става дума в нея.

   „Инвазията в Ирак не бе просто изтощителен провал и грандиозен неуспех в изкореняването на тероризма и бунтовническото движение; тя на практика създаде целия този легион от терор и тирания, познат ни като „Ислямска държава“. Ако инвазията не бе унищожила съществуващите обществени, политически и племенни структури в Месопотамия, сега нямаше да има ИДИЛ, с която да се сражаваме. „Ал-Кайда“ вероятно също щеше бавно да отмре в планините на Пакистан. Днес обаче глобалното джихадистко движение, под егидата на прясно наименуваната ИДИЛ, подсили редиците си и дори подсигури старата гвардия „Ал-Кайда“ с достатъчно кадри, за да извършва терористични актове. Обект на нападенията им са толкова голям брой райони, че светът започва да се приспособява към обстоятелствата на „новото нормално“ положение.“

   Исках да попадна на книга която анализира всички аспекти – от зараждането и историята на ИДИЛ до пълен профил на джихадисткото движение. Подробния преглед на книгата на Малкълм Нанс ми показа, че мога да очаквам точно това. Нанс отговаря на три съществени въпроса, които подпомагат разбирането на зловещата идеология на ИДИЛ и останалите групировки, присъединени към нея чрез „клетви за вярност“. Кои са те? Как се сражават? В какво вярват? Тези три въпроса, поставени в контекста на продължаващата военна кампания на ИДИЛ, са в основата на всичко, което е необходимо да се знае по темата. А отговорите се съдържат в историята на исляма, свещените текстове и в личните профили на участниците. Нанс е подробен, но и пределно старателен, поради спецификата на изследванията си. Книгата му притежава известна енциклопецичност. Посочени са всички известни и не толкова известни имена на организаторите и подчинените структури; изведена е хронология на всички съществени събития с точните им дати; анализирани са причините за определени действия. Нанс извежда на преден план и своите идеи, допълващи цялата картина, като нарича ИДИЛ секта, поради спецификата на целите и идеологическите ѝ принципи, набирането на последователи и изграждането на подход към привличането на още. Можем да разберем и защо ИДИЛ е успешна, за разлика от другите групировки в различни части на света. Създаването на ясна структура, включваща всички основни компоненти на една държава, позиционирането на картата на света, създаването на медии и новинарски потоци в социалните мрежи – всичко това гарантира на ИДИЛ легитимност пред света, като по този начин се гарантира продължителното ѝ съществуване.

   „Какъв образ се опитва да внуши ИДИЛ на онези, които са се запътили към рая на земята? Град, пълен с мюсюлмани от цял свят, живеещи в мир и равенство, докато войниците им прочистват Близкия изток от неверници.Столицата Ракка е обрисувана като територия без предразсъдъци, страх или глад; земя, в чиито градове са се завърнали сигурността и инфраструктурата. Заявяват, че ще изпълнят обещанията, които правителствата на Ирак и Сирия не могат да осъществят. Няма болести, а всяка смърт е празник. Тази оцветена в розово фантазия впечатлява с това, че успява да убеди податливите членове на сектата да изоставят живота си на Запад.“

   В книгата си Нанс навлиза дълбоко в културните порядки на „Ислямска държава“, описвайки подробно ролята на жените, обучението на децата и изобщо начинът им на живот, който може да се сравни с промиването на мозъци в която и да е секта. В това число влизат и мигриралите от западни държави млади момичета, привлечени от агитационните материали в Интернет и убеждението си, че правят живота си по-смислен и пълен с приключения, съгласявайки се с ролята да износят и родят нови бойци за каузата на джихадистите.

   Богатото съдържание се допълва и от многобройни снимки, кадри от видеоклипове, схеми и цитати на джихадисти и които дават по-добра представа за личностите и структурите на ИДИЛ. Като бонус в края на книгата Нанс дава предложение как може да се победи „Ислямска държава“.

   Преди да започна да чета, доста ме притесняваше дали Нанс не е предпочел да „разводни“ книгата си с политически окраски, вмъкнати „между другото“, за да наклони везните в определена посока. Темата е доста сериозна и наличието на „кокошарски“ прийоми би направило четенето на книгата излишно. Но за радост такова нещо няма. Позицията на автора е изведена извън документалното съдържание и всеки може да избере дали да я чете. Ако има нещо вмъкнато, то е достатъчно видно и не изглежда като някакъв вид манипулация, а просто коментар по разглежданата тема.

   И за финал бих казал, че книгата се чете бавно, защото информацията направо извира отвсякъде. Нанс се е опитал да състави пълна картина, като не бяга и от най-страшното. Все пак на мен ще ми е нужен и друг поглед по темата, затова съм си приготвил „Черните флагове“ на Джоби Уорик, с която ще продължа след малка почивка от многотията на тази. Тук ще дам линк и към „Силата на разума“ на Ориана Фалачи, защото историята не започва и не завършва с ИДИЛ.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5