„Костенурке, костенурке“ на Роалд Дал

Въжделенията на господин Хопи

 1-155346_b  Ако има нещо по-хубаво от това възрастен човек да чете, то е да чете и детски книги. Това, разбира се, си е личен избор, но за мен наистина е добро решение, още повече че същия възрастен човек със сигурност е чел детски книги, но преди да стане възрастен. Нали? 🙂 Ето че отново ме засърбяха ръцете да прочета детска книжка, че и да пиша за нея на всичко отгоре. „Костенурке, костенурке“ („Enthusiast“, 2010) изглежда повече от добре, а и е на Роалд Дал. Това е достатъчен повод да я прелистя. Тук ми се иска да похваля Куентин Блейк за симпатично грозноватите илюстрации, които дотолкова контрастират със съвременните, че ми изглеждат направо милички. Всичко споменато дотук говори, че почти се разтапям от удоволствие, но да видите за какво иде реч в самата книжка…

   Имаме си господин Хопи, който се е наработил и сега си почива вкъщи като пенсионер. Не че има нещо лошо, но скуката му дошла в повече и той си харесал съседката госпожа Силвър от долния етаж. Бих казал, че това е доста красива история, защото господин Хопи държи да бъде щастлив, нали така? Госпожа Силвър пък си има костенурка на име Алфи и обича нея. Алфи е мъничък и сладичък, но, както всички костенурки, не расте достатъчно бързо, въпреки че си хапва марулки и зелеви листа на корем. Когато господин Хопи разбира за „проблема“ на възлюбената си, той решава да „врътне“ две-три вълшебства, за да спечели сърцето на госпожа Силвър. Още повече че тя обещава да му стане „робиня“ за цял живот.

   Чел съм Роалд Дал, разбира се, но не и тази книжка. Всъщност историята за написването ѝ е по-дълга. Преди години е било съвсем нормално хората в Англия да си купуват костенурки от зоомагазините за отглеждане и забавление на децата. Имало морави колкото искаш, тъй че  и отглеждането не е било никакъв проблем. Само че „вносителите“ не си поплювали с милите бавни създания и често причинявали смъртта им, защото ги пренасяли в тесни сандъци, без да им дават храна и вода. Затова спасението било в пълната забрана на вноса им. Е, тази история е отпреди забраната.

   Книжката действително е хубава, но на човек му става леко съвестно за хитрата измама, с която господин Хопи „примамва“ добрата госпожа Силвър, за да заживеят заедно в мир и любов. Може би ако не беше предназначена за 6-8 годишни хлапета, които възприемат света прекалено буквално, случката в книгата би била доста забавна. Господин Хопи май е лъжец, нали така? Или пък можем да го възприемем като фокусник, който забавлява децата на някое представление. Децата са щастливи, че са измамени (за тях тази измама е чисто вълшебство). Госпожа Силвър обаче май е няма да е вече щастлива, ако научи за измамата. Така стават разводите! 😦 Децата дали ще го разберат?

   Тъй или иначе аз съм възрастен и тази история ми хареса. Забавна е, но не много поучителна за децата.

Оценка от Книжен Петър: 3.6 / 5

Advertisements

One thought on “„Костенурке, костенурке“ на Роалд Дал

  1. Pingback: „Жирафът, пеликанът и аз“ на Роалд Дал | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s