„Дъщерята на скулптора“ на Туве Янсон

Разкази от детството

1-196843_b   Чета толкова много разкази, че не ми остава много време да живея в действителността. Може би това не е далеч от истината. Един разказ е цял свят, а двайсет са многоизмерна вселена, в която се сбъдват всички желания. И Туве си спомня, разказва за детството, изпълнено с фантазии, мистерии и чудеса. Човек попада в една лична аномалия, избуяваща като изоставена от десетилетия градина. Детството. Сивите оттенъци се смесват с цветни фойерверки и се превръщат в чувства и усещания. Ако ти трябва нещо приказно, върни лентата и се потопи в детството. Направи малко усилие и отново ще гледаш света с любопитство, всичко ще ти изглежда интересно, защото още го опознаваш и се сблъскваш все с нови неща. Това е Туве в „Дъщерята на скулптура“ („Жанет 45“, 2015, с превод на Анелия Петрунова).

  Животът на Туве през детството е изграден от изкуство и природа, които се съчетават по необикновен начин. Да разделиш реалността от фантазията просто не е цел за нея. Ирационалното се трупа чрез платната и скулптурите, развихря въображението и изгражда постепенно деликатна ѝ творческа мисъл. Четем зрялата Туве, но усещаме невинните изблици на детското настървение в опознаването на живота. Някъде по пътя ще се родят муминтролите, но дотогава има време за много приключения.

   Тези разкази са по-скоро миниатюри от впечатления, запечатани през годините от авторката. Няма особени поводи за случващото се тук и там, липсват цялостни истории, които да отбележиш в отделен параграф. Ако се водят автобиографични, може би целта им е да извадят на показ впечатлителното, доколкото детското въображение го позволява. А то би трябвало да е безмерно, защото още не познава ограниченията на живота на възрастния човек.

   Навсякъде връзката с природата е явна, сякаш там се ражда изкуството и чак след това бива опитомено и излагано в музеи и домове. Ясно е към какво се стреми тук Туве Янсон – да обясни на разбираем език своята философия за нещата, въплътена в младото си „аз“, да съхрани историята на творческото си съзряване в една своеобразна ретроспекция на късчета от събития, направили ѝ голямо впечатление.

   Тук може би е мястото за десетина цитата, които биха онагледили моите изводи, но такива вече има навсякъде, така че не е нужно да ги повтарям и тук. Само ще допълня, че много трудно се пише с конкретика за подобна проза. Имам усещането, че с всяко мое изречение накърнявам по някакъв начин света на Туве и го затварям в клетката на собственото си съзнание. Затова ми се струва най-добре сами да разтворите тази книжка и да се насладите лично на умението ѝ да разказва. Аз вече преминах през „Куклената къща“ и „Честна измама“ и съм във възторг от прочетеното.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Аз чета, На по книга, две и в Goodreads (с цитати)

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s