„Библиотеката на Въглен връх“ на Скот Хокинс

Една необикновена библиотека

1-200439_b   Още в началото ще спомена, че в тази книга почти нищо не е в класическия си вид. Ако сте свикнали да проследявате донякъде предсказуем сюжет или нещо, което бихте „глътнали“ по-лесно, то тук нещата са извъртени по необичаен начин и нищо чудно да ви хрумне, че нещо с тази книга не е наред. Аз лично толкова съм свикнал с няколко определени конструкции и подробности в сюжетите, че в един момент просто „замръзнах“ заради необичайното развитие на много от сцените в началото. Скот Хокинс или мисли по различен начин, или е решил да провокира до крайност въображението на читателите си. Но едно е сигурно – че наистина ще трябва да си напрегнете мозъка, за да ви станат ясни някои неща. И не, не е заради някаква фундаментално различна философия или технически трудно преодолим текст. „Библиотеката на Въглен връх“ („Deja Book“, 2016, с превод на Светлана Комогорова-Комата) е просто книга с нова и изключително интересна идея, развита по интригуващ начин. Мащабите са просто потресаващи – кажи-речи обхващат цялата Вселена, без шега. А всъщност става въпрос за една библиотека – Библиотеката, цяла една вселена от знание, която буквално излиза извън представите за познатия ни свят. Да видим…

   От много четене понякога и глава боли, но специално при тази – дори да е десетата поред, без прекъсване – човек по-скоро би се натъпкал с хапчета против главоболие, отколкото да я остави, за да се наспи. Е, така го усетих аз, и съвсем естествено съм доволен от нея. Още от крехка възраст се научих да сменям жанровете, за да не си омръзнем с любимите ми теми, затова ми стана особено любопитно, когато научих, че тук има яко преплитане и на жанрове, и на подходи към представяне на сюжет и герои. Още в самото начало се натъкнах на абсурдно фентъзи, преплетено с фантастични елементи. По нататък ми стана доволно весело, когато започнаха да се случват доста ужасни неща, като в типичен хорър, но сякаш дълго отрепетирани, за да ми изглеждат смешни. Последва криминалната нишка, от която хуморът просто избликва доста ентусиазирано. За капак имаме пределно апокалиптична картина. Всичко това плува в океан от тайнственост, от която не успях да избягам до последните петдесетина страници. Тук никой не ти дава време да очакваш нещо, да осмисляш друго или да си изградиш цялостна представа за нещата. Целта на Хокинс със сигурност е била да експериментира, но е прекалил с подправките в добрия смисъл на думата. Е, кой би очаквал просто да прочете поредната клонинг интерпретация, когато си мечтае точно за такива мащаби?

   Карълайн е една от дванайсетте ученици на Бащата, който преди хиляди години е спечелил най-голямата си битка – да властва над Земята и собственоръчно да определя правилата. Библиотеката се явява архив от знания, в която дванайсетте му довереници се обучават според също толкова каталози, за да постигнат съвършенство всеки в своята област. Правилата тук са железни и не търпят никаква слабост. Наказанията са жестоки и отрезвяващи. Карълайн трябва за изучи всички съществували някога езици, друг прекарва времето си в изучаване на животинското царство, трети се занимава с военните стратегии, четвърти опознава странен свят отвъд смъртта и т.н.. Но никой не е подготвен за изчезването на Бащата, който ги оставя сами и без достъп до Библиотеката. Има начини да си помогнат, но трябва да използват за това нищо неподозиращите обикновени американци. Разбира се, веднага биват намесени и властимащите, начело с президента. Но именно от Карълайн тръгва най-голямата битка за възпиране на враговете на Бащата, които точат зъби за властта над Библиотеката. Не стига това, ами правителството пали фитилите на големите бомби.

   Определено има много живот (и смърт 😉 ) в тази книга. Направи ми впечатление, че Хокинс изобщо не цепи басма на никой от героите си и смело ги хвърля в най-големите битки, като изобщо не ползва предисловия и други обиколни шашми. Точно затова историята изглежда плътна и обсебваща, без традиционния пълнеж и смяна на темпото. Дори по едно време се чудех как да си подхвана ревюто, но постепенно се настроих, все пак имам голямото желание да пиша за всички книги, които чета. Важното тук е да не се пълните с каквито и да е очаквания към книгата, защото те ще избледнеят още след първите страници. Тук съм написал нещо, но то е капка в морето, както се казва. Тайните са в самата книга, тъй че ако ще смятате да я четете, направо я почвайте. Луда книга, луда. 😀

Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Приумици, Books are magic.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s