„И страж да бди на пост“ на Харпър Ли

Цветен свят

 1-197005_b  Интересно е, че не си спомням нищо от „Да убиеш присмехулник“. Дали защото съм я чел преди десетилетия или заради това, че по онова време не ми е направила впечатление, не знам. Но пък появата на „И страж да бди на пост“ („Бард“, 2015, с превод на Любомир Николов) ме развълнува достатъчно, за да проявя съответното любопитство. А историята с преработения ръкопис вече се знае от широката публика, затова няма да се спирам на нея. В това издание има обширно уточнение на преводача за какво иде реч. Само ми се ще да вметна, че първоначалният ръкопис на Харпър Ли стои като продължение на „редакторското копие“, което всички познават. Аз закъснях с четенето на тази книга, но това е заради чуденето коя от двете първо да подхвана. Ако мисля логично, логиката е в подкрепа на „оригинала“.

   И така – този щастливо възкресен текст е, може би, един своеобразен реверанс към Ли и нейният отказ да пише под втренчения поглед на редакторите през целия си живот. Кой знае какво още щеше да напише, ако не се беше отказала? Но и дали нейната версия щеше да постигне успеха на „Да убиеш присмехулник“? Всъщност вече сте наясно, че това са два отделни романа и спокойно може да си ги четете в какъвто ред ви устройва. Моята логика си е моя логика.

   Джин-Луиза Финч е вече на двайсет и шест и пътува с влака от Ню Йорк към корените си. Оказва се, че нейната лична битка за правото на собствено мнение още не е приключила. Баща ѝ е възрастен, но все още се бори, а леля ѝ си е все същата сурова наставница с остарели разбирания. Приятелят ѝ Ханк май ще се окаже разковничето за един бъдещ щастлив живот. Въпросът е къде наистина иска да го прекара, без да е необходимо да се съобразява с закостенелите порядки в този край на страната. Но изглежда нещата не стоят по начина, по който си ги е представяла. Съвсем скоро ѝ се налага да се изправи пред почти неразрушима стена от предразсъдъци, почти двестагодишна усърдно подклаждана омраза и собствените си разбирания за това кое е правилно и кое грешно.

   Този роман ми се стори сложен като описание на характерите, нравите и изобщо наситеността на сцени с различна окраска. От една страна имаме кроткото завръщане и любопитните срещи с роднините и приятелите, от друга – преекспонирането на проблемите в една Америка, раздирана от междуособици и криви разбирания за свободата и различията. Да, става въпрос за гражданските права, расизмът и острите политически борби на враждуващите класи. Тук много силният образ на чернокожата прислужница Калпурния сякаш дава тази толкова търсена връзка между оцеляването на достойнството и провала на омразата, която се гради на грешките от миналото.

   Самата Джин-Луиза крепи духа си благодарение на солидно изградените си принципи за толерантността и вярата, че начинът на живот, в който вярва, е наистина есенцията на съществуването изобщо. Миналото ѝ е сбор от изненадващи обрати, трудности и търсене на идентичност – силна основа, която я превръща в жертва на обстоятелствата и като пораснала млада жена. Според мен Харпър Ли е искала да постигне публичност на проблемите от следвоенните години, когато израства поколение на свободомислещи хора със силни характери и воля за промяна. Ако тази книга беше публикувана тогава, не се и съмнявам, че би била способна да разбуни духовете. Тук не се съдържат просто оплакванията на жертвите, а се изказва принципна позиция за реалните проблеми на страната. В романа Джин-Луиза е така нареченото „жертвено агне“, което трябва да послужи за градивен елемент на бавно изграждащата се същинската свобода. Не е забравен и въпросът за независимата жена, която се ужасява от изпълнения с ограничения живот. Една от силните сцени показва колко е пагубна за духа на едно момиче рязката промяна с преминаването от детските забавления към затворения живот на домакиня със стриктен устав за поведение.

   „И страж да бди на пост“ наистина ме изненада. Каквото и да съм мислел до сега за Харпър Ли, вече съм изпълнен с респект. Самата книга си има малки недостатъци, но пренесена към онова време, би звучала доста нахакано, ако мога така да се изразя.

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Аз чета, Под моста

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s