„Ритуалът“ на Радко Пенев

Тайни и мистерии из българските земи

1-201082_b   Преди години, когато настървено прочитах почти всички трилъри и приключенски книги с герои археолози и с тайни от Историята, не си представях, че по нашите земи могат да се развият подобни сюжети. Приключенският трилър като жанр не е български патент, а и не влиза в разбиранията ни за българска литература, което предполага, че интересите на местните писатели са насочени в друга посока. Обаче интересът на читателите у нас към жанра е голям, като се има предвид колко много чужди автори имат преведени по пет, десет, че и петнайсет книги на български език. Дан Браун е вече рекламно клише, но вижте как се справят Джеймс Ролинс, Джак дю Брул, Къслър, Скот Мариани, Стив Бери, Жозе Родригеш душ Сантуш, Дъглас Престън, Линкълн Чайлд и останалите със загадките от историята. Това е литература, която си има собствен облик и привлича именно със запълването на пропуските, направени от учените, археолозите и криптолозите, макар и доста често те да преминават в зоната на конспиративните теории. Лъчът надежда е в сериозните проучвания, които всеки автор прави, за да е напълно наясно с материята, с която борави. За тази работа си трябва търпение и много четене на специализирана литература. Особено много помагат разговорите с баш специалистите в съответната област. Ние може и да смятаме този жанр за лековат, дори простоват, но я се опитай да предложиш на читателите есенции вместо оригинал. Няма как да се получи. „Ритуалът“ на Радко Пенев („Сиела“, 2016) влиза съвсем спокойно в категорията на добре балансираните творби, като фактите и фикцията си помагат взаимно, без да звучат неестествено. Героите му също са интересни образи, не рядко взети направо от натуралните български типажи, с които се срещаме непрекъснато в живота и четем за тях в новините. Малко нагарча това, че не са особено „обременени“ с шантав героизъм, но това ги прави по-естествени. Като добавим и малко приключения, романът отива в категорията „абсолютни изненади от български писатели“. Самата корица е нещо изумително красиво за мен – абсолютно се припокрива с написаното в книгата и я праща в орбита.

   България е пълна с археологически забележителности, които ни представят достойно пред света. В „Ритуалът“ ще срещнете много от тях. Основното около тях, както навсякъде по света, е връзката им с живота на древните народи, обитавали територията. Ако попитате един археолог за повече информация, той може да ви залее с истории за мистика, ритуали и тайни обреди, които са се извършвали на съответното място. Да, в онези времена именно тези вярвания са били в основата на съществуването. Тогава е имало зли сили, чудеса, реални богове, безсмъртни, и почти всичко се е въртяло около тях. Пренесено в нашата съвременност и особено в съвременен трилър, може да звучи така, сякаш някой се опитва да ни будалка. Но Историята няма как да се пренебрегне – това би ви го казал всеки учен или археолог.

   Така мисли и Боряна Казакова – доктор по археология и доста богата на знания в сферата, в която работи. Тя се среща отново с бившия си съученик Петър Георгиев, за да проучи онова, което той е открил в дома на наскоро починалия си дядо: скална ниша, ритуални предмети надписи и рисунки, които крият дълбоко пазена тайна от времето на траките. Същото открива и доктор Генчев, който търси начини да се измъкне от трудностите в живота си и постоянната липса на средства. Новината за съкровище го забърква с местния клон на иманярската мафия. Последните пък имат далеч по-високи цели и упорито се стараят да получат всичко с минимум усилия, но пък повече жестокост. Боряна и Петър се оказват забъркани в една наистина голяма мистерия, която се простира от древните времена до настоящето и крие доста повече рискове за здравето, отколкото на всички участници им се иска.

   Радко Пенев е писал за всичко онова, което почитателите на по-горе споменатите автори могат да харесат. Българската жилка, разбира се, е доста голям бонус в случая. Съвсем спокойно човек може да се поразрови в материали по темата и да открие, че Радко се е придържал строго към фактите от Историята. Трудът му абсолютно си заслужава вниманието. Клишетата на жанра си ги има, но влизат в романа съвсем естествено и без предварително зададена рамка, както правят западните автори. Все пак това си е жанрово определен роман и няма как да липсват определени техники за претворяване на сюжета и представяне на героите. Аз съм си трилърджия по душа и са ми ясни тези хватки. Освен това напълно подкрепям „разбулването“ на мистериите от миналото по нашите земи точно от български писатели. 🙂

   На премиерата на книгата видях, че Радко е сериозен мъж, който си разбира от работата и се старае да бъде стриктен във всичко. Това не му пречи да се шегува приятелски. 🙂 Три години работа по „Ритуалът“ е доказателство за професионализъм, още повече че е позволил на редакторите да изгладят допълнително нещата. На въпроса кога ще е готова следващата книга, Радко съвсем отговорно спомена още три години. Вярвам, че дотогава първата му книга ще се чете доволно от почитателите на жанра. Пожелавам му успех и да намери скрити резерви в жанра, които да му помогнат в писателската кариера.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

какво ДА четем, Lira.bg,

Advertisements

One thought on “„Ритуалът“ на Радко Пенев

  1. Pingback: „Пасажер 19“ на Уорд Ларсен | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s