„В лабиринта“ на Сиге Еклунд

Историята около едно изчезване

1-200159_b   Още в самото начало на книгата, ми стана ясно, че това е един доста по-различен трилър, дори изцяло извън стилистиката на всички шведски трилъри, които наводниха нашия пазар за няколко години. „В лабиринта“ („Колибри“, 2016, с превод на Мария Николова) има малко действие, но за сметка на това Сиге Еклунд се е постарал да минира страниците с истинска психологическа главоблъсканица, разпределена по равно върху четиримата заподозрени за изчезването на едно единайсетгодишно момиче, дъщеря на двама от тях. Според мен Еклунд е рискувал максимално, предлагайки на читателите си повече „суха материя“, за сметка на многобройните напрегнати моменти, обичайни за жанра психологически трилър. Основната съставка тук се намира дълбоко в ума на отделните персонажи – тиха и монотонна, почти напълно скрита от четящия, която бавно скицира мотив след мотив, стигайки до логиката на всяка една постъпка. Ако човек не е подготвен, тази драматична история би му се сторила доста странна. Всъщност тук няма разследващ екип, нито физически следи, по които да се върви със скоростта на най-умелия от всички човек. От време на време се появяват отделни нишки, които водят към решаването на случая, но това се случва само в умовете на заподозрените – един вид игра на случайности, докато не се роди признанието, след което да излезе наяве и мотивът за престъплението. Самото заглавие е ключова дума – за физически обект и умствена матрица, в която са поканени заподозрените. Но да видим с какъв сюжет разполагаме.

   Един ден единайсетгодишната Магда изчезва от къщата на родителите си. Дали става въпрос за похищение от дома или момичето е решило да се поразходи и е отвлечено, докато играе на своите самотни игри? Оса и Мартин, родителите ѝ, са в плен на дрязгите от своята несполучлива връзка. И двамата имат доста причини в запас, които да изтъкват един на друг за личните си проблеми и тези на обърканото от ситуацията малко момиче. Другата двойка – Том и Катя – определено са преплели живота си с този на родителите на Магда. Том е обсебен от колегата си Мартин – дълбока емоционална връзка, която постепенно довежда до нещо като личностно разтройство и провокира към намеса в живота му. Катя е медицинска сестра в училището на Магда. Тя подозира баща ѝ в насилие над момичето, но далеч не е просто невинен застъпник на малката. В този особен четириъгълник се крие причината за изчезването на Магда. Време е всеки да постави картите си на масата.

   Според мен „В лабиринта“ е доста по-сложна книга, отколкото един средностатистически психологически трилър. Споменах за риска на Еклунд да потърси изненадата, вместо да напише поредния клонинг в жанра. А изненадата наистина е приятна и ни води уверено към по-дълбоките води на психологическата драма. Разбрах, че развръзката тук не е толкова важна – Еклунд можеше да избере всякакъв финал и усещането за добре прекарано време да остане непокътнато. В нито един момент не можеш да се отпуснеш, защото всеки нюанс в характерите на героите е важен. Но истината е, че романът си е истинска главоблъсканица, в добрия смисъл на думата. И ето я поуката от изчезването на Магда: в един момент осъзнаваш, че всички имат вина, независимо колко голяма е намесата им в живота на невинната жертва.

   Определено Сиге Еклунд заслужава да бъде четен. Ако един негов трилър изглежда така, представям си докъде би стигнал в следващите си книги.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s