„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 3 книга)

Войни и интереси

1-193117_b   Ето че стигнах до една от най-любопитните в исторически план войни. Тридесетгодишната война е една от най-кървавите, проведени преди Първата световна – сериозна игра за престиж на владетели и императори през XVII век. Тук Александър Стоянов налага енциклопедична плътност в представянето на събитията, поради тоновете информация от онова време, с която разполага. Битките се случват основно на територията на днешна Германия, но завличат всички големи и някои по-малки като капацитет сили. Самата книжка запазва до голяма степен вече познатата структура на предишните две от поредицата „История на войните“ – „Походът на Александър“ и „Наполеон – възход и погром“„Тридесетгодишната война“ („Millenium“, 2015) обаче дава да се разбере важността в исторически план на описаните събития в този период от човешката история.

   Всъщност тогава Европа започва плавното си навлизане в модерната история, главно чрез политическите маневри, наложени от продължителните военни конфликти. Интересен факт е, че по-голямата част от армиите са окомплектовани от наемници, които нямат нищо против да напълнят джобовете си с пари, отпуснати от съответната държава. Повечето хазни обаче не са бездънни и това налага армиите да се самоподдържат, придобивайки блага на вражеска територия. Наемат се цели полкове и дивизии от различни националности, заедно с командирите им. Това се получава лесно, защото по онова време е имала значение по-скоро религиозната принадлежност, а не толкова произходът от определена държава. Етническата идентичност тук не е толкова важна.

   „Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) е апотеозът на цяла една епоха от конфликти, останали в историята с обобщаващото название „Религиозни войни“. Доколко религията била основен двигател на тези конфликти, остава доста спорно, но е факт, че принадлежността към конкретна вяра е налагала на някои народи определени ограничения в свободата на водената политика.  Също е предполагала съответното поведение спрямо врагове, изповядващи различна религия. Изключения, разбира се, е имало достатъчно, но общата тенденция остава непроменена още от средните векове, доразвивайки се с появата на протестантството през първата половина на XVI век.“

   Който владетел има повече пари, може да воюва за личните си каузи или просто за спорта. Това се явява нещо като принцип на епохата. Ползите са повече престиж, някой и друг километър присъединена територия и правото да се налага политическо влияние. Една Швеция се въздига от пепелта точно по този начин. В исторически план честите конфликти водят до промени във военното дело и до голяма степен осъвременяват начините за водене на битки и структурите на армиите. За тези, които не разполагат с достатъчно пари, преструктурирането е повече от задължително. А желаещи да воюват има много. Но проблемът с повечето битки е, че те се оказват продължителни и нерентабилни, ако мога така да се изразя.

   „Тридесетгодишната война донася много промени както в принципите на военното дело, така и в прийомите на дипломацията, и дори в начина, по който се структурират държавите. […] различните монархии опитват поредица от разнообразни методи, за да се адаптират към постоянно променящите се условия на конфликта. Когато войната завършва през 1648 г., Европа на рицарите, благородните подвизи и честта е отстъпила място на една друга Европа, водеща се от реализма, практичността и липсата на сантименти и доверие. Появилата се система от нови, по-централизирани монархии възприема базови принципи на действие, които и до днес остават валидни при воденето на успешна и дългосрочна външна политика.“

   Няма как да обхвана всичко важно, което има в тази книга, но важното е, че прочитът ѝ ми се стори доста образоващ и удовлетворителен. За разлика от предните, тази я четох по-бавно, заради непознаването в детайли на този период от историята на Европа. Четенето на исторически романи не може да замени едно цялостно систематизиране на събитията. Вижда се, че трудът на Александър Стоянов дава своите плодове и захранва с много информация. Още със започването на „История на войните“ бях сигурен, че поредицата ще ми е страшно полезна. А скоро отново ще се върна в древността, за да попия информация от „Гръко-персийските войни“ и „Войните на Цезар“ на Георги Марков.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Advertisements

4 thoughts on “„Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 3 книга)

  1. Pingback: „Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга) | Книжен Петър

  2. Pingback: „Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга) | Книжен Петър

  3. Pingback: „Втората световна война.Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга) | Книжен Петър

  4. Pingback: „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга) | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s