Детство мое
Сборници като този излизат само с голяма любов, защото съдържат много повече от някакви букви и думи. „Детство“ („Изток-Запад“, 2016) е колекция от специално подбрани тематични разкази, носещи духа на детската душа, предизвикващи онази невинна и жизнерадостна усмивка, която може да се види изключително рядко напоследък. Тези разкази имат мисия – да спечелят сърцата ни за една благородна кауза. Трийсет и четирима автори си дават среща на тези страници, за да ни напомнят за невинните години на детството, изпълнени с игри, вълшебства и щастие. Ако има нещо, което да осмисля живота повече, то със сигурност се нарича детство – дузината години от първите стъпки до осъзнаването, че вече си отговорен за действията си. Някои разкази са жизнерадостни, други навяват тъга и биха замислили всеки, който държи да пази спомените от детството си живи и ярки. Авторите връщат времето назад и споделят своите битки през невинните години, когато се оформят характерите и се коват принципите. Тук са Делиян Маринов, Валентин Попов, Александър Цонков, Тео Буковски, Димитър Коцев-Шошо, Весела Фламбурари и още познати и по-непознати за мен автори, които намират смисъл да споделят част от личните си спомени.
„Детство“ наистина носи онова очарование, което част от възрастните са изоставили, за да не се върнат никога повече към него. А смисълът е не да забравиш, а да съхраняваш моментите, в които си бил просто по-малък човек – хлапе, навлизащо в непознати територии. Бъдещето не може без миналото. Детството е приключение, което всеки един от нас е изживял, за да натрупа опит, да разбере света и да се превърне в нас. Тук има закътани селца, коледни илюзии, носталгични мисли, моменти на трепети и поуки, места за вълшебства и… смисъл – смисълът, който влага всяко дете в опитите си да опознае света.
Този симпатичен сборник ми донесе удовлетворение, защото и аз често се връщам назад, за да се срещна отново с детството, да влея смисъл в онова, което съм днес. А е важно не само за мен, а и всички, с които общувам и се срещам.
Но докато щастието навестява едни деца, други са принудени да изживеят трудни години, свързани с диабета. Те се превръщат в „заложници“ на една система, която трябва да се грижи за тях и да им предлага най-доброто лечение посредством подходяща техническа база. Ето какво пише на задната корица:
„Книгата със спомени е замислена и създадена с цел да се помогне на децата в един от най-трудните им периоди – когато за първи път се сблъскват с думата ДИАБЕТ – неканен гост в семейството им, с когото се налага вече да се съобразяват, както и във всички предстоящи необходими болнични посещения при промяна и коригиране на терапията или въвеждане на нова технологична помощ в контролирането на диабета.“
Затова е важно тази книга да стигне до повече хора, да осмисли и тяхното детство. Аз си я купих, защото знам, че всяко дете трябва да има поводи да се почувства щастливо.
Оценка от Книжен Петър: вдъхновяващо
Книжен Петър 