„Ромфея“ на Стефан Кръстев

Магическо преплитане на светове

1-198308_b   Напоследък не чета много фентъзи, което ще се промени по някое време, но попадам на много хубави разкази в този жанр, написани от български автори. Измислените светове в част от тях са колкото необикновени, толкова и отражение на митовете и легендите от българския и световния фолклор. Това е важно, защото биха запълнили една доста пренебрегвана ниша в литературата ни, която се нуждае от ярки имена и стабилно присъствие на книжния пазар у нас. Е, имаме си фентъзи истории, но те спадат към до болка познатите ни приказки. Което не е лошо, разбира се. Разказите и романите обаче са нещо съвсем друго. Едно от ярките имена за мен е това на детската писателка Весела Фламбурари и нейните истории за малката Мина („Мина, магиите и бялата стъкленица“ и „Мина и магията за предсказание“). Без да имат абсолютно никаква връзка със затрупалите ни западни аналози, романите за Мина са един добър пример как може да се впрегне българската митология, за да се получат едни прекрасни произведения.

   И докато чакам да излезе вече написаната трета книга – „Мина и тайната на магиите“, реших да посегна към „Ромфея“ на Стефан Кръстев („Монт“, 2015). Тя далеч не е детска, но в нея има нещо доста българско и самобитно, въпреки че персонажите нямат нищо общо с българската митология (кентавър и нимфа, примерно). Заедно с тази приказна нишка в романа, Стефан е обогатил сюжета и с онова, което бихме забелязали, ако тръгнем по пътищата на България, за да разгледаме наоколо. Може да се твърди и обратното – в грубата българска реалност се наместени удобно митологията и приказните мотиви. Едно от хубавите неща в „Ромфея“ е, че между двата свята няма ясна граница и човек има усещането за достоверност, въпреки че е наясно с това кое съществува и кое е фентъзи елемент. Част от тази магия се допълва от препратките към древната история. Но нека видим и останалото…

   Ромфея всъщност е древен меч от времената на траките. Същото име носи и родното място на Багрена, необикновената героиня в романа. Тук веднага се забелязва играта с имената, която е спретнал Стефан Кръстев. Самата Багрена е самобитен художник, а приятелят ѝ, с когото живее на семейни начала, се казва Борил и се занимава с изработка на реплики на древни оръжия. В началото Багрена и Борил са описани като всяка друга двойка, която си спретва от време на време по някое спречкване, за да имат поводи да изпитват любовта си. Но Стефан не чака много и ни поднася някои тайни около миналото им, посявайки семето на необикновеното. Багрена има доста по-голяма роля в живота, за която научава от изненадващо появилата се нимфа Роксана. Пътуването им за селцето Ромфея ги среща с приключение, което си заслужава четенето.

   Този път няма да се впускам в подробности, защото романът си е повече от странен, особено след като се появяват митологичните създания, зверовете, шпионите, мутрите и убийците. Може доста да се информирате от задната корица, където нещата са представени много добре. Ако обаче има нещо необикновено в романа, то е в начина на поднасяне на сюжета. Стефан е абсолютно самобитен в представянето на героите и сцените. Това се вижда още в самото начало. В писането му няма някаква предварително зададена матрица, която да поддържа определени строги правила. Не знам дали го обяснявам добре, но със сигурност няма да видите клонинг на масовите фентъзи романи. Въпреки това историята ме грабна и отнесе точно там, където исках – в преплетените реалности. Чудеса след чудеса, както се казва. 🙂

   Стана ми ясно, че Стефан Кръстев познава материята, за която пише и често прибягва до чисто свои интерпретации. Те си стоят съвсем добре насред всичко останало и правят от романа един интересен експеримент. По-добре не търсете аналогии с масовите фентъзита, защото няма да ви се получи. Вече споменах защо. На мен пък ми остава да прочета нещо друго негово, нещо съвсем различно, но също толкова загадъчно. 😉

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Под моста, The crazy admins

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s