„Напълно побъркан“ на Жил Льогардиние

Има шанс за щастие! Е, нека първо оправим проблемите…

1-198707_b   Ако до преди прочитането на тази книга съм бил убеден, че Льогардиние пише само чиклити, то преполовяването на тази книга ме наведе на мисълта, че нещата стоят по съвсем друг начин. „От утре почвам нов живот!“, първата книга на автора, която прочетох, действително има всички предпоставки да се нарече забавен чиклит, от който могат да вземат нещо и мъжете (така си е, наистина! 🙂 ). Приключенията на Жули Турнел се оказаха по вкуса ми, което означаваше, че възможността да продължа с „Напълно побъркан“ („Хермес“, 2015, с превод на Анета Тошева) е напълно в реда на нещата. Не че не ме чакат повече от стотина книги на лавицата, но сърбежът си е сърбеж и е редно да се почеша. 😀 Като добавим и котките на кориците… Явно Льогардиние държи всичките му книги да имат на кориците си по една котка с очарователно забавна физиономия. Вижте какво става във Фейсбук и ми кажете дали е правилно. 🙂

   В случая, този сладур носи името Мефистофел и има голяма второстепенна роля в романа. Главната е поверена на един честен и упорит английски бизнесмен, който вече е изгубил щастието след смъртта на съпругата си и се е отчуждил от единственото си дете. Работата си е работа, но животът трябва да се изживее, така че за Андрю Блейк не намира особен смисъл да се съсипва повече. Какво означава да живееш в разкош, когато най-щастливите ти мигове са безвъзвратно отминали и нищо вече няма достатъчно смисъл? Решението е да остави управлението на бизнеса на шашардисаната си секретарка и да замине за Франция. Но не да харчи богатството си за глупости, а да стане иконом и да бъде наистина полезен за нещо. Спокойствие, релакс, по-малко напрежение, сигурност – това е нужно на един застаряващ и отчаян от живота 66-годишен мъж. Да, ама не! Озовава се в невралгична зона, в която щастието и спокойствието са едва ли е на последно място. Заможната вдовица Бовилие, собственик на имота, има доста странно поведение и привички, управителят се хваща лесно за пушката при всеки удобен момент, готвачката Одил живее в някакъв свой си свят, в който не допуска никой друг, освен котката си Мефистофел, а младата Манон няма никакъв късмет в личния си живот. За подреден човек като Андрю, обстановката си е взривоопасна, което пък е предпоставка да се вземе в ръце и да се опита да помогне на това домакинство да намери пътя към щастието. Никой обаче не знае, че има тези възможности, което е проблем – нали работи като иконом и не се очаква да е компетентен.

   В книгата наистина е доста забавна, макар хуморът да идва главно от ситуациите, в които попадат героите. Като читател с опит не се „връзвах“ на шеговитите реплики, които едва ли могат да впечатлят почитателите на литературния хумор. „Напълно побъркан!“ не може да се мери с големите в жанра, но е напълно подходяща за отморяване, каквато според мен е идеята. Съвсем определено ми хареса повече от първата – вижда се как Льогардиние се е вперил в по-широката аудитория и е задвижил въображението си в положителна насока. Самата книга казва доста повече, отколкото се вижда отстрани, така че „леко четиво“ е малко подвеждащо. Сюжетът има смисъл, заради реалните ситуации, в които може да попадне всеки. Един Андрю не стига, за да се оправи света, но мисля, че има смисъл да се раждат подобни хора.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s