„Жупел за закуска: Дневниците на един Д’Явол“ на Тейтъм Флин

Дяволски забавна приключенска история

1-201808_b   Да определя тийнейджърска книжка за задължителна в очакващия ме списък с набелязани книги, е повече от странно за мен, но получената предварителна информация направо си ме извади от унеса и хукнах да се снабдя с нея. А работата е там, че изобщо не бях чувал за Тейтъм Флин, нито колко е начетена или опитна в това, което си е наумила – да пише забавни истории. „Жупел за закуска: Дневниците на един Д’Явол“ („Сиела“, 2016, с превод на Борислав Стефанов) може спокойно да се нарече яка книжка, която хем ти пречи да се намусиш, хем ти пълни главата с най-различни полезни факти за живота и… всичко останало. Не е лесно това, да знаете. Много от образователните книжки приличат по-скоро на омразната „задължителна“ литература за хлапетата, а и освен това сякаш се копират една от друга. Нещо като приятно изключение се явява „Любов по време на глобално затопляне“ на Франческа Лия Блок, насочваща вниманието на младите към Омировата „Одисея“. Сигурно има и доста други, които не съм чел. Тази нито прилича на образователна, нито задължава с нещо, но пък е една от пределно мобилизиращите към научаване на факти от живота. Скрита „лимонка“ си е, да! 😀 Ето за какво иде реч…

   Адът е страшна работа, биха казали вярващите в отвъдното, но Тейтъм Флин хич не се интересува от това. За нея Адът е мястото, на което може да се развие най-яката фентъзи история за тийнейджъри. И още как! Нека включим един доста надменен татко Луцифер, неговите хлапета, които искат да си заслужат дяволското му уважение и цяла менажерия от изчадийца с всякаква форма и размер. Адът тук наистина си е Ад, с главна буква: жупел пръска светлина и топлина от централната яма, която затопля вътрешния периметър, където живеят в пълен комфорт дяволските изчадия, а извън портите му се вихри студът, дом на костеняците – грешници от всякакъв калибър (е, без деца, защото те са невинни по презумпция).

   Но тази история е за едно от хлапетата на Луцифер – Джинкс Д’Явол. Джинкс може да живее в Ада, сред лудата паплач от опасни и хитри негови побратими и роднини, но хич не му се отдава да бъде зъл и страшен. По-скоро е обратното – нещата, които върши са все някак добронамерени, въпреки че самият той изобщо не иска да се случва така. Татко му Луцифер почти е вдигнал ръце от него и съвсем явно му показва, че скоро ще се откаже от „услугите“ му, меко казано. Джинкс е притеснен не на шега и решава да си бие шута от родния Пандемониум. Речено – сторено. И тогава се появява Томасина Ковели (Томи) – единственото дете в Ада. Защо тя е единственото изключение от правилото? Сами вижте, тук не издавам. 😉 Междувременно група тарикати са си наумили да „бутнат“ Луцифер от трона. Ето точно тук Джинкс може да умилостиви татко си – като се намеси в негова полза. И приключението започва.

   Отдавна не бях попадал на толкова забавна книжка. За сравнително малкия си обем, тя е пълна с идеи, реализирани по хубав и забавен начин. Бих приел за бонус начинът, по който преводачът е помогнал хуморът да остане на ниво и след намесата си. Получило се е наистина страхотно. В началото намекнах за разни образователни неща. Да, книжката е изпълнена с препратки, които биха обогатили знанията на хлапетата, без те да го почувстват като неприятна намеса в живота им. Тук препоръката ми също е гореща. Четете и се забавлявайте! 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Книжни Криле и едно в Goodreads

Advertisements

One thought on “„Жупел за закуска: Дневниците на един Д’Явол“ на Тейтъм Флин

  1. Pingback: „Жупел за закуска“ дяволи го взели | Аз чета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s