„Уейуърд“ („Пайнс“ – книга 2) на Блейк Крауч

Тайната е разкрита, но това все още нищо не значи

1-1234565432   Ето ни отново в странното градче Уейуърд Пайнс, в което всичко изглежда ясно, но все още предстоят доста изненади. Леко странната „Пайнс“ наблегна повече на мистерията, но пък „Уейуърд“ („Бард“, 2016, с превод на Венцислав Божилов) отива съвсем сериозно към фантастиката. За непрочелите още първата книга това реално си е подсказване, но пък разпалва страшно въображението. Бедата с първата книга е, че през по-голямата си част  не създава усещане за реалност – нещо се случва, но читателят не може да се „закрепи“ за него. Може би само любителите на мистерии и странни ситуации могат да видят зрънцето, което Крауч е скрил дълбоко в сюжета. Аз просто си чаках изненадата и поглъщах страница след страница, затова „Пайнс“ страшно много ми допадна. Тук кодовата дума е търпение и само търпение. Ако това не ви е проблем, ще се почувствате като истински откриватели в последните петдесетина страници, а продължението ще ви се иска да е вече в ръцете ви. Аз съм късметлия, защото „Уейуърд“ си стоеше най-отгоре на купчинката и просто очакваше да я отгърна. 🙂

   Втората книга започва устремно и се движи в правилната посока – към купът от проблеми, които имат жителите на градчето, осъзнали, че някой си играе с тях, а те са кукли на конци. Някои смятат, че са мъртви, други просто привикват към обстановката и се опитват да изглеждат нормално. Някъде сред тях обаче има хора с непримирим дух, които чакат удобен момент, за да действат. Самият Итън Бърк вече знае истината, освен това се е изкачил в йерархията и се радва на поста си на шериф. Въпросът за останалите е: „Какво има зад оградата?“ Дали са затворници в Рая или Ада? Кой е отговорен за пленничеството им? Някои дори взимат съдбата в собствените си ръце, но дали това ще им донесе спасение от „затвора“ или ще ги погуби бързо-бързо?

   Крауч е доста словоохотлив и не се пести, за да изненада читателя. Идеите му изглеждат напълно реални, включително и тази за бъдещето на хората (е, освен краткия срок на промяната). Всеки от основните герои си има свой собствен образ и се бори с дяволите в главата си. За мен е слабост, че Крауч е приел повечето жители на градчето за обикновена масовка и е пропуснал да навлезе поне малко в света им. Камерите не могат да свършат тази работа. Все пак мащабите стават по-големи, включително и проблемите за разрешаване. Реално сюжетът се върти около Итън, но и той се явява една от пешките, макар и характерът му да е на борец от тежка категория. А краят… Това му е хубавото на Крауч – че добре е структурирал поредицата и качва ниво след ниво, без да се усещат спадове. Краят крие нова изненада.

   Да, ревюто ми не дава много информация за събитията в книгата, но за това си има съществена причина. Имам особеното чувство, че ще видим и третата част на български, която очаквам да е почти размазваща. Уейуърд Пайнс не е Туин Пийкс, но пък държи фронта на един от най-странните градове в литературата. Преливането на жанровете ми допада, напрежението и изненадите – също. Абсолютно доволен!

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s