„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга)

Войните преди новия облик на древна Гърция

1-193705_b   Войните почти винаги са били граница за нещо значимо в Историята, макар самите бойни действия в действителност да нямат блестящата окраска, с която биват описвани столетия или хилядолетия след като са приключили. От Първата световна война насам единственото определение за военните конфликти е трагедия с глобални последици. Нищо друго. Колкото по-назад обаче отиваме, толкова по-геройски ни се струват те, макар да става въпрос отново за изтребление и смърт. Изключително интересната поредица „История на войните“ дава доста добър поглед върху фактологията, съпътстваща конфликтите, но спестява това геройство (поне до известна степен) и дава по прагматична представа за същността им. Това е особено полезно, когато се говори за древните войни отпреди 2000 и повече години. Екипът, който стои зад поредицата, е избрал да сведе до минимум препратките към легендите и митовете, редовно съпътстващи конфликтите, за които няма достатъчно обективна информация, давайки една сравнително точна представа на случващото се по бойните полета. По този начин е подходено и към „Гръко-персийските войни“ („Millenium“, 2015). Затова и съм пределно впечатлен от професионализма на авторите, които са систематизирали информацията по наистина добър начин.

   Настоящата книга е дело на Георги Марков. Вече съм наясно с начинът му на извличане на информация от „Походът на Александър“. Тази книга пък затвърждава добрите ми впечатления. Началото ни представя Персия (Ахеменидската империя) – миналото и настоящето – давайки ни представа за огромната територия (8 000 000 кв. км площ) и причините за възникването ѝ. Може би всеки е чувал за Кир, Камбиз, Дарий и Ксеркс, и това е съвсем в реда на нещата, защото мощта на Персия и владетелите ѝ не може да се пренебрегнат с лека ръка. От другата страна стоят гръцките полиси, които редуват личните си конфликти с приятелски споразумения. Там са Атина и Спарта – основните опоненти на Ахеменидите. Марков се спира на сложната основа, върху която градят отношенията си. Употребеното словосъчетание е „гръцки ребус“. Информацията за порядките на тази територия е взаимствана от Херодот, Тукидид и Аристотел, макар самите те да не са същински „извор на истината“, както споменава Марков. Но всичко важно за Гръко-персийските войни започва след Йонийското въстание.

   Не смятам да разказвам с подробности, въпреки че определена информация си заслужава място в ревюто. Марков се разпростира доста в описанието на военните сили на враждуващите страни и прави плавна стъпка към най-големите битки: в Маратон, Термопилите и Артемизиум, при Саламин, Платея и Микале. Не мога да си кривя душата, затова ще спомена, че моята лична информираност произтича от документални възстановки и филми. Както споменах, Марков е минимизирал „участието“ на недостоверните източници, за което съм му страшно благодарен. Всичко съмнително е надлежно изброено, като се коментира само чрез логика  и факти.

   Накрая е важно да спомена какво се случва след Гръко-персийските войни. Победата над Персия всъщност помага на елините да съхранят културните си ценности, които по-нататък ще провокират наследниците им да положат основата на истинска мисловна революция.

   „Извън областта на политиката и военното дело значението на Гръко-персийските войни изглежда още по монументално. Поколението, родено след Саламин и Платея често е наричано „велико“ – негови представители са Тукидид, Сократ, Фидий, Перикъл и ред други изтъкнати държавници, мислители и творци, които създават онзи културен облик на древна Гърция, познат ни и до днес. Изкушаващо е да си зададем въпроса какво би се случило, ако в онзи решаващ ден на септември 480 г. Ксеркс не бе дал заповедта за настъпление при Саламин. Щяха ли да съществуват философията на Платон и трагедиите на Есхил? Щеше ли акрополът днес да се издига над Атина, гордо напомняйки своето близо двадесет и пет вековно минало? Едва ли.“

   Оценка от Книжен Петър: 4.3 / 5

Ревюта за: „Походът на Александър“ на Георги Марков, „Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев, „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов.

Advertisements

One thought on “„Гръко-персийските войни“ на Георги Марков („История на войните“ – 4 книга)

  1. Pingback: „Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга) | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s