„Зодиакалните убийства“ на Шимада Соджи

Криминален случай с дъх на хорър

1-202761_b   Още докато четях началните страници на „Зодиакалните убийства“ („Millenium“, 2016, с превод от японски на Николай Дюлгеров), в главата ми завилня силна буря. Каквото и да си мислех първоначално за книгата на Соджи, то се изпари в момента, в който осъзнах с каква главоблъсканица съм се заел. Изчел съм купища криминалета, но точно на такова не бях попадал. Първият вариант на тази книга е предизвикала сензация в Япония през 1979 година и променя коренно развитието на жанра в страната. Какво се случва след това, самият автор споделя в края на романа. Но за мен важното беше да осъзная къде се намирам и защо Шимада Соджи е решил да дебютира именно с толкова предизвикателно произведение. Стряскащото тук е тоталното затъване в астрологията, от която си нямам и понятие (и отричам да има смисъл от нея в едно съвременно и мислещо общество), макар че в нашата мила родина няма как да не подочуеш за някакъв „ретрограден Меркурий“. Мисълта ми е, че бягам с пълни сили от неща, които се опитват да принизят човешкото съществуване чрез древна окултна практика. В един криминален роман обаче астрологията може да създаде доста мистична атмосфера, особено когато баш астролога се подготвя да убие шест момичета и с части от телата им да създаде съвършената жена. Това ми напомня да ви обърна внимание на красиво-зловещата корица на Живко Петров, който перфектно е отразил идеята в книгата. Но да видим какво ни е предложил Соджи…

   През 1936 година в Япония се случват зловещите убийства на шест момичета, които  лесно би могло да се припишат на побъркан астролог, който планира убийството им в своите лични записки. Соджи ги е поставил в началото на книгата си, за да очертае рамките на последващото разследване. Умедзава Хейкичи си е втълпил, че астрологията може да му помогне за създаването на идеалната жена, наречена Азот (от латински – живак). За тази цел той се насочва към шест зодиакално подходящи момичета, чиито отделни части отговарят на търсените изисквания, и е готов да действа. Момичетата наистина са убити, но след смъртта на предполагаемия убиец. Минават четиресет безплодни години, в които се правят какви ли не предположения и схеми, но без резултат. Записките на Умедзава, намерени до трупа му, заинтересуват нашия разказвач и той ги преразказва на самоук астролог и детектив Кийоши Митарай, в опит да получи решението на загадката. И тук Соджи ме изненада безкрайно много: вместо да оплете брилянтен сюжет, той е предпочел да предложи камерен спектакъл за ума, излагайки цялата история в диалог между два персонажа. Но пък това пътуване от следа до следа е най-якото нещо, което съм чел през последните двайсетина години! Връзки и взаимовръзки, действия и обстоятелства, поведение и умисъл – всичко е взето предвид, за да бъде оплетено най-изящното следствие за разкриване на убиеца. Мисъл, логика и усет към детайлите. Просто не можете да си представите какво чудо е тази книга. 😀

   Признавам, че „Зодиакалните убийства“ доста ми се опря. Четенето ѝ е истинско пиршество за ума и логичното мислене и може лесно да създаде комплекс за малоценност на много харесвани автори на криминални истории. За капак Соджи е предвидил дейно участие и за своите читатели, оставяйки достатъчно следи в текста, които биха изяснили много от обстоятелствата около убийствата. За улеснение има и няколко диаграми. Ето това се казва да ти скрият шапката! Много ме измъчи, но и много ми хареса.

Оценка на Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Под моста, Книгоядец~

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s