„Другият сън“ на Владимир Полеганов

Мисловни и чужди светове

1-203548_b   Няма точно определение за тази книга. Още в самото ѝ начало разбрах, че ще се сблъскам с коварната конструкция на текста, който нито веднъж не измести фокуса от първоначалната си устременост към неразхищение на пространство. Това цялостно блокче плътен текст ми създаде чисто технически проблеми при четене, но не и мисловни, както установих щом навлязох в същината му. Харесвам яснотата и прегледността, но не отказвам да се боря с по-особените конструкции. Смея да твърдя, че тук Полеганов е изключил възможността произведението му да попадне в неподходящи ръце – абсолютно всеки, разгърнал книгата, за да прецени дали ще му допадне, би констатирал това още от първите страници.„Другият сън“ („Колибри“, 2016) носи различна литературна концепция и е адски трудно да се определи жанрово, въпреки че се родее с фантастиката и дори напомня на експериментален психологически тест. Четенето е бавно и изисква търпение, това е сигурно. Е, накрая го преборих.

   Книгата ни пренася в близкото бъдеще, в което човешкият интелект е на път да се интегрира с технологиите. Само че Полеганов е свил границите до личния свят само на един персонаж, чрез който виждаме същността на промяната, а именно – преминаването в друг свят, коренно различен и пълен с неизвестни. Дали е сън или съзнателно „преместване“, не става ясно веднага, но промяната е необичайна по своя характер и трябва да се изследва. Героят се бори с нелогичността на този друг свят и постепенно вниква в същността му.

   Всъщност сюжет не съществува. „Другият сън“ е някакъв вид пътуване на мисълта, в което случващото се ни помага да изградим някакъв психологически профил на героя, като следваме мисловната нишка и констатациите му на съзнателно ниво. Книгата буквално е отворена за всякакви интерпретации и съждения. Поне докато се добере човек до последната страница.

   Не знам с какво точно е полезна тази книга, но съм сигурен че ще предизвика доста полемики в кръговете с по-високо IQ. Много бих искал това да е шега, но не усетих друго, освен възхищение от енигмата, която е сътворил Полеганов. Резолюцията е висока и трябват ясни очи, за да видиш какво има между пикселите. 😉

   Няма какво повече да напиша, затова се понасям към следващата книга.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Други ревюта:

LoveBigBooks, На по книга, две

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s