„Хубави неща, лоши неща“ на Коста Сивов

Фантастични светове от всякакъв калибър

 1-25121575  Отново се захванах със сборник с разкази на български автор, което вече си стана традиция, поради причината, че ставам все по-бдителен за всичко случващо се на книжния фронт. Ако няма подходящи сборници с разкази, търся нещо друго или налитам, както масово се случва, на преводните книжки, от които човек може да получи нещо, но може и да се окаже завлечен с някой лев. Слава на природните ми дадености, бих казал, защото отдавна разбрах, че съм имунизиран от масовите истерии и не грабвам веднага всяка книга с препоръки от известни автори на задната корица. Понякога минават месеци, докато благоволя да се запозная с подобна книга. Но има и такива, с които съм на „ти“ още в самото начало и не протакам излишно – нали затова са добрите хора в обкръжението ми, даващи мило и драго да излязат на български все повече и повече заслужили книги. Има такива за развлечение, има за размисъл, има и от класиката… Моментът, в който си избираш книга за четене. Безценно! 😀 Така придобих безценен усет към книги, от които мога да извлека нещо за себе си, независимо откъде идват и дали се харесват масово. „Дали е за мен?“ е въпросът, който единствено ме интересува. А за мен ли е сборникът „Хубави неща, лоши неща“? („Гаяна“, 2015). Определено. Харесвам екстравагантните идеи, почитта към фантастичната класика и „повика на дивото“. Последното го разбирайте както ви се иска, аз знам единствено, че се нуждая от този вид литературна закваска. По отъпкани пътеки могат да вървят всички, но да прекосиш блато, за да седнеш на полянката на личните си илюзии, изисква характер и откъсване в подходящ момент от консуматорското общество. Разказите могат и да не се продават толкова, колкото романите, но се напасват далеч по-добре към многоизмерността на вселената ни. Представете си дърво, на което растат различни плодове и вие може да ги опитате всичките на едно хранене. Но да видим как стоят нещата в настоящия сборник…

   Вече прочетох новелата „Изкривени реалности“ на Коста Сивов и се намерих на почва, от която могат да израстат далеч по-вкусни плодове. Наистина в нея видях интересна идея, но ми липсваха някои от подправките. „Хубави неща, лоши неща“ е далеч по богат на илюзии и, честно казано, привлече доста повече от вниманието ми. Нека да разгледаме всичко поред.

   „Случка в Долното кралство“ е прекрасен за начало: вестникар получава задача да напише статия след тревожната новина, че смъртта се е споминала. Неговото усещане за бедствие се затвърждава през следващите сто години. Въпросът е дали не е време да получи от живота по-престижна работа. Вълнуващ и доста шантав, този разказ дава да се разбере, че в каквато и реалност да се намираш, винаги могат да те изненадат с нещо.

   „Хубави неща, лоши неща“ ни напомня, че кариерата си е кариера, но в един момент може да ти съсипе живота. Героят е стигнал до последното стъпало в голяма компания и най-после е станал изпълнителен директор. Обаче веднага след повишението светът около него се срутва за минути: жена му го напуска, приятелите дават заден, а всеки срещнат на улицата го намразва. Все пак има начин за измъкване и той го завежда на адрес, на който едва ли не всички бъдещи изпълнителни директори посещават. Забавен и с интересен край, разказът показва недвусмислено как стоят нещата на наша територия (и, може би по света).

   „Един криминален разказ“ е псевдо-биографичен и абсолютна изненада за сборника. Заедно с Коста Сивов, участие имат Бранимир Събев и Донко Найденов. Тримата се събират за почерпка и да сътворят с дружни усилия криминален разказ за американско списание. Тук няма фантастичен елемент, но се води битка за сюжет и се пие здраво, за да дойде музата (която Бранимир е „затрил“ собственоръчно преди време, за да не му се пречка 😀 ). Просто забавно отклонение от целта на сборника, което едва ли ще влезе в оценката накрая.

   „Писането е лудост“ започна така, както си помислих, преди да прочета и ред: на един литературен конкурс заявяват участие цели 1 766 123 човека, за да изпробват късмета си. Наградата е колкото минималната заплата. Звучи интригуващо, но знам откъде идва идеята този текст. Всъщност това е зов към опитващите да напишат нещо, без да имат необходимите знания и подготовка, да прекратят кощунственото си своеволие, защото тъй или иначе няма да им се получи и ще станат за посмешище. На мен ми се искаше тук да има сюжет и подобаваща развръзка, все пак не е необходимо сборникът да бяга от целта си.

   „Свъхестествени работи“ продължава линията за писателите в нужда, но поне тук има сюжет и човек се зачита неусетно, без да мисли дали познава героите или е жертва на прокламация. 😉 Дори Сивов си има съавтор. Всъщност доста личи дамската намеса в писането, което не е лошо, но тотално ме обърка. Не съм впечатлен.

   В „Съдбата на чужденеца“ каца не кой да е, а Фокс Мълдър, който си е загубил документите и попада в малко селце с намерението да си намери работа. Разказът не е кой знае какво, но наистина е забавен. Такива чета с удоволствие и обикновено искам още.

   „Най-хубавата книга“ навлиза сред чудесата на антикварните книжарници. Ако си почитател на хубавите книги и си имаш добър консултант, проблеми няма. Книгите са светове, които могат да променят светоусещането на всеки, стига да има добра основа за това. „Тази книга промени живота ми“ е доста често използвано определение, но какво би станало, ако ти предложат книга, която прави това буквално? Както се получава при такива разкази, изненадата е в самия край.

   „Най-хубавата жена“ е нещо като продължение на предишния. Антикварят Таньо Боримечков се среща случайно с жената на мечтите си и решава, че е спечелил шестица от тотото. Моментът да я спечели е настъпил, а той има в резерв доста особени начини да го направи. Тук очаквах повече, но какво да се прави.

   „Кръчмата на Франсис Пол“ ми се стори доста объркващ, но пък заразителен и с криминален привкус. Мешана скара, както се казва, но вкусна и засищаща.

   Цикълът „Бункерите на Марс“ започва с разказ със същото име. Преди години един от марсоходите е открил бункери на Червената планета и земляните са ги използвали за заселването ѝ. Както се случва често, проблемите на Земята се пренасят на Марс и някой трябва да разплита криминалните случаи. Гремар Иванов е доста добър в разследванията и всеки би го потърсил, ако възникне проблем. Сега трябва да открие кой „убива“ роботите на местен богаташ. Разказът ме върна сред класиките във фантастиката, главно заради сюжета. В „Марсиански проблеми“ пък имаме случай с масова смърт, причината за която може да открие единствено Гремар Иванов. Доста приятен разказ с не много поводи за мислене от страна на читателя. Сериозното и забавното са преплетени доста добре. „Марсианско дело“ ни прави свидетели на създаването на секта на Марс. Учредителят ѝ е решил да построи храм в един от бункерите и се готви за голяма промяна. Да, Гремар е на линия и ще отиде да провери каква е работата. Всъщност този кратък цикъл от три разказа е доста добра основа да се напишат още такива за цял сборник. Тук Сивов, мисля си, е в свои води и разказва с усет, за който биха му завидели много автори. Сборникът завършва с гръм и трясък, както се казва.

   Разнообразни разкази, някои от които не ме „хванаха за гушата“, но могат да се окажат добра основа за нещо по-значимо. Началото е силно, към средата има снижаване, а последните разкази са извадени сякаш от шапката на умел магьосник. Харесвам когато има богат избор на теми и идеи. Тук всичко е набрано от дървото с различни реалности и заслужава човек да му обърне внимание.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Светът на ужаса, My_Life, The dark corner

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s