„Ферма за лица“ („Репортажи от Платония“, книга 1) на Стивън Крос

Колонията на избраните

1-4483585   Не е лесно да се сътвори свят от куп разхвърляни идеи, които в даден момент да се синхронизират в пълнокръвен роман. Идеята за отглеждане на лица чрез присаждане върху специален донор е нова за мен, а, предполагам, и за мнозина други. Ако имаш достатъчно смелост и търпение, можеш да сътвориш от тази далечна за медицината реалност наистина блестящо произведение. За все повече хора технологичния напредък е по-скоро удобство, отколкото начин да се подчини съвършенството, за да се чувстваме спокойни в очакване на неизвестното бъдеще. Това удобство е до някаква степен измамно, защото изкривява самата ни природа. Знаем за наркотичното му въздействие, но въпреки това му се отдаваме, изоставяйки несъвършените си тела, способни само да се възпроизвеждат и стареят. Моментът, когато изгубим напълно усещането си, че сме просто идея на еволюцията, ще доведе до израждането ни в нещо непознато, от което след достатъчно време ще започнем да се отвращаваме.

   Във „Ферма за лица“ („Монт“, 2016) има далеч по прагматични причини да се притесняваме от промяната. Но два века напред е достатъчен период, за да се настаним удобно сред изкуствените си джаджи и дори да ги приютим със стотици в органичните си тела. Би трябвало да сме доволни, защото така намаляваме риска от неприятни странични ефекти, породени от генетичната ни история. Но това не променя лицата ни, а ние искаме да се променяме наистина, да си създаваме нов имидж и да започнем начисто, без да мъкнем товара на миналото си. Ако изличим само части от паметта си, може да се почувстваме по-добре, но около нас винаги ще се навъртат хора, които носят част от нас в спомените си и ни разпознават визуално. Ако променим само лицата си, старите ни привички и пороци отново ще се опитат да наложат своето и да ни дамгосат. Най-добре е и двете. Ако имаш средства и влияние.

   Така изниква Колонията – град от избрани, които отглеждат и развиват лица върху себе си, за да ги продадат на богатите, които могат да си го позволят. Одухотворените лица носят богатство и престиж, а неуспешните… донорите остават с тях, докато не намерят друг начин. Това е епична борба за позволени емоции, които променят лицата според желанията на временните си собственици. В Колонията не е препоръчително  да носиш чипове и приставки, които да ограничават чувствителността ти към околния свят. Но няма от какво да се плашиш, защото така или иначе живееш в един своеобразен рай.

   А любовта? Връзките са многобройни, но кратки, макар и често изпълнени със страст и безрезервно отдаване. Тук смяната на лица е колкото интригуваща и живителна за една връзка, толкова и проблематична за влюбените. Случва се да потърсиш лицето, което си обичал, въпреки че новият му собственик само външно ти напомня за изживяната страст. В свят, в който търсиш подходящо тяло за костюма си, а не обратното, нещата се развиват по доста необичаен начин. Представете си, примерно, жена, която одухотворява лице на мъж.

    Александър е пример за всички, които искат да одухотворяват лица. Неговата кариера постоянно го сблъсква бурни или романтични връзки. Последното лице се е застояло доста и той има късмета да го „завърши“ по най-прекрасния начин. Но докато се радва на продажбата, неочаквано престъпление го праща в болницата, а кариерата му е на път да приключи. Кой е престъпникът, дръзнал да наруши идиличното съществуване в света на богоизбраните? Следва съдебен процес, в който „идеалното общество“ се изправя срещу истината.

   Наистина необикновена история! Тази малка книжка ми се вижда пренебрегната, а съдържа в себе си повече, отколкото може да побере един разум. Прилича на игра, в която обществото е намерило начин да приспособи себе си към изскачащите сякаш от нищото модни тенденции. Да се чувстваш добре, да ограничиш проблемите си до минимум, да се „сътвориш“, използвайки за пример мечтите си… Подобни сюжети дават много материал за размисъл на читателите. Дори семплата корица придобива огромно значение. Тези двамата не са от някоя обикновена любовна история. Те одухотворяват чужди лица. Само си го представете!

   „Ферма за лица“ си има продължение, което подсказва, че е мислено в мащаб. Всичко дотук изглежда почти идеално и като структура, и като широта на мисълта. Проблемите, които разглежда книгата, могат да се причислят към общочовешките, онези с необикновено влияние върху всеки буден ум. Не очаквах всичко това и съм приятно изненадан. Но нека видим в следващата книга за какво иде реч.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Други ревюта:

Ана Хелс, Дневник на писателя

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s