„Наследницата“ („Кралицата на здрача“, книга 1) на Гери Йо

Наследницата на Дракула

1-189048_b   Всъщност не би трябвало точно аз да оценявам тази книга, защото не влиза много-много сред онези, които по принцип чета. Това обаче не означава, че съм си забранил да любопитствам. Гери тъй или иначе си има почитатели, които дават така нужната за прохождащите автори смелост да навлиза все по-дълбоко в дебрите на литературната свобода и да се чувства уютно пред белия лист. „Наследницата“ („Монт“, 2014) ми се стори подозрително „прозрачна“, ако говорим за новости след вампирите, върколаците и останалите митологични същества около тях. Явно книгата е писана в най-ползотворните за този жанр години. Така или иначе няма да се разпростирам много, затова само ще вметна някои неща. Случващото се в книгата няма да учуди никого, още по-малко пък учуди мен. Дори нинджите са намерили място сред страниците, за да докажат, че измислените истории не познават граници. Спомням си как преди години изоставих повечето трилъри, защото героите взеха да ми изглеждат все по еднотипни, светът все не свършваше, въпреки прогнозите от началните страници. Така че намесата на нетипични за определен жанр герои няма как да не възбужда интереса ми.

   Всичко е започнало още по времето, когато легендарния граф Дракула е смучел кръв и е раздавал правосъдие чрез собствените си жестоки методи. Изглежда е успял да се възпроизведе, защото наследниците му играят главна роля в настоящата книга. Ако съм честен, тази подробност ми допада далеч повече от мистериите за появата на вампирите в много от другите книги по темата. А някъде изобщо не се споменава откъде са се появили (за всеки конкретен случай), макар това да е страшно важно. Но дори и да си наследник на Дракула, животът може да ти създаде доста проблеми. Витория е надделяла над сестра си за званието кралица, но около нея се случват неща, на които дори тя не може да повлияе. Подчинените върколаци не щат да са вечно послушни слуги, а нинджите пък винаги действат по свои собствени правила, наложени при самата им поява в Япония. Борбата започва и е добре обикновените хора да се покрият някъде на по-сигурно място. 😉

   Аз не обичам много превземките, но в „Наследницата“ ги има доста. Може би затова е виновен специфичния стил на Гери и начинът, по който изгражда диалозите. Вижда се, че книгата е предназначена за млади читатели, а пък на мен ми е трудничко да свиквам с моделите на поведение, които биха зарадвали едно момиче, но не и мъж като мен. Вероятно не съм наясно с типичните младежки настроения толкова много, че да възприема случващото се на страниците достатъчно сериозно. Все пак Гери Йо има дълъг път пред себе си, за да изглади нещата и да привлече по-голяма аудитория. Вярвам, че се забавлява, докато пише, а това хубаво. Има кой да пише сериозните книги, тук само се забавляваме. 🙂

Още за книгата:

Lets read with Alice, Новата журналистика

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s