„В тъмната гора“ на Рут Уеър

Партито на измамните страсти

1-202449_b   Доста интересна ми беше реакцията, когато преполових книгата, а моминското парти, за което става дума тук, не престана да ме оставя с впечатлението, че подслушвам половин дузина неспокойни дами, говорещи си за интриги и личните си страсти. „В тъмната гора“ („Хермес“, 2016, с превод на Гриша Атанасов) започва тайнствено, но като че не стига много далеч. Честно казано ако попадна в компания на жени, които си обясняват една на друга битовите си проблеми, не бих издържал и десет минути. 😀 Този разговор има, разбира се, и тъмна страна. Рут Уеър не оставя съмнение, че нещо голямо се пече, въпреки отчайващия опит на героите да се харесат на страничните наблюдатели. Накрая задължително ще трябва да се намесят докторите и полицаите. Една от хубавите страни на книгата е, че поема в посока на влошаване на отношенията, все пак става въпрос за мистерия с криминална интрига.

   Нора е загърбила почти всичките си познати от студентските си години. Единствената ѝ цел е да пише, и тя го прави с внимание и умерен успех. Но скоро настоящето ще се сблъска челно с миналото, когато получава покана за моминско парти, в което главният герой е една от малкото ѝ бивши приятелки, от която се отдръпва преди десет години. Може би иска отново да се сближат, или има свои собствени цели. Въпросът е защо сега се сеща за нея и какво ще се случи по време на срещата. Тук Рут Уеър разгръща две линии в сюжета. В едната Нора заминава на моминското парти, а в другата всичко е приключило и тя се намира в болница с неприятни травми и объркани спомени. Страхът, че нещо непоправимо се е случило, я държи на нокти, докато потресаващата истина не излиза наяве, подпомогната от бавното възстановяване.

   Доста трудно свикнах с провлаченото действие в първата половина и липсата на пикове. Но и плюсовете са много. Почти несъзнателно започнах да си градя мнение за всеки от героите и успях да намразя половината. 🙂 Уеър не използва излишни „украси“, за да нагнетява положението. По-скоро оставя героите да противопоставят характерите си, и в края на краищата да си изяснят, че наистина е трудно да останеш невинен, когато страстите се нажежат и няма измъкване от ситуацията.

   „В тъмната гора“ лесно се разделя на две части. Първата половина докарва впечатление, че си имаме работа с леко драматична женска история, докато втората наистина го докарва до трилър. На мен обаче ми трябваха повече препратки към основната история, за да не се разсейвам толкова. Мисля, че повече взаимодействие между сцените в началото и в края щеше наистина да е от полза. Просто в един момент напрежението се качва прекалено рязко и на човек му се струва, че нещо наистина не е наред. Все пак се радвам, че я прочетох.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s