„Кръстопът“ на Димитър Запрянов

Борбата за Рая, Ада и душите на човечеството

1-1234565432   Не ми се случва често да попадам на книга от български автор, която да избягва умозаключения за живота, вселената и всичко останало и да е натъпкана с достатъчно действие, за да държи в напрежение от началото до края. Димитър Запрянов се е заел с нелеката задача претвори Ад, Рай и Чистилище, които да не се припокриват особено с казаното в Библията, или поне да не копират основните догми в Християнството. Това си е фентъзи, да, но е изумително как от едни не особено убедителни истории за Бог, ангели и останалите от антуража, може да се напише хубава история с много действие и интересни приключения. „Кръстопът“ (Самиздат, 2016) се сборва съвсем достойно с традициите в жанра и внася доста свежест като сюжет и пълнокръвни герои. За самиздат книгите е доста трудно да си спестят грешките, които се набиват на очи и тук, но това не омаловажава труда на един млад човек, заел се да докаже пред себе си и читателите, че може да създава убедителни собствени светове. Самата книга е с колосален обем за дебют, но практически това не се забелязва по време на четене. Има много действие, както споменах, и увлича доста.

Прочетох я преди месеци и през този период до сега, когато се чудех какво да напиша в ревюто за нея, ме глождеха не малко въпроси. Кристално ясно ми е, че малко известните автори се пренебрегват от болшинството от читателите на „новите хитове на годината“. Навалицата от книги по книжарниците много чести спъва хората да си намерят лесно подходящо четиво и ги кара да се доверяват на масово харесвани и не особено оригинални като тема и внушение. „Кръстопът“ дори не е там, за да е достъпна за всички. Аз от своя страна не пренебрегвам нищо и никой, затова си позволявам да твърдя, че изборът ми наистина има стойност. Поне за мен.

   Началото на историята ни запознава с Гарет – спокоен и разсъдлив млад човек, който се е оставил на течението на живота и сякаш си е гарантирал безметежното съществуване и за в бъдеще. Дните му може и да са спокойни, но нощите са изпълнени със странни сънища, които не изглеждат никак естествени и плод на съзнателната му представа за всичко около него. На едно парти истината излиза наяве по най-стряскащия възможен начин. Всички са втрещени от това, а обърканото момче излиза навън, за да си проясни мозъка. И не се връща. Той е призован да се намеси в битката за Рая и Ада, която заплашва човечеството от изтребление. Дълбоко в него се крият гени необикновени възможности, останали по наследство, които трябва да се научи да контролира. Сега се намира на странно място с три слънца и куп необикновени създания: прокълнати, които си играят с душите и изсмукват енергията им, ангели с доста чепат характер и най-вече особеният Крейвън – единственият избягал от Ада и превърнал се в защитник на Рая. Връщането засега е невъзможно и Гарет се впуска в най-голямото приключение в живота си.

   Хубавото в случая е, Запрянов се е постарал да напълни книгата си с много колоритни герои, някои от които са описани доста задълбочено. През цялото време ми се струваше, че това идва от умението на автора да открива и нанася и най-дребните детайли от характерното им излъчване. Дори Гарет не е толкова интересен, колкото повечето от останалите. Доволен съм от тази солидна тухличка фентъзи и се надявам Запрянов да продължи със същата устременост в бъдеще. Разбира се, може да подобри доста неща, като намирането на вещ редактор на черновата, за да не се ядосват читателите. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 3.8 / 5

Други ревюта:

Под моста, Цитаделата, Goodreads и едно интервю

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s