Есперанса, която живее наистина
Нямаше особена причина да си купя тази книга. Разгърнах я в книжарницата и прочетох две от кратичките истории в нея. Дори тогава не почувствах нищо особено. Два часа по-късно в съзнанието ми изникна образа на Есперанса и думите: „Небето никога не е в повече. Може да заспиш и да се събудиш пиян от небе, а небето може и да те закриля, ако си тъжен.“ Прочетох още две от кратките истории и разбрах какво иска от живота крехкото и симпатично момиче. „Къщата на улица Манго“ („Лист“, 2016, с превод на Стефан Русинов) се оказа не толкова вълшебна, колкото поглъщаща емоционално. Напомни ми за историите от детството, които никой не иска да забравя, защото стоплят отвътре по неповторим начин. Книжката си има мелодия, която звучи непрестанно и те пренася в света на простичките думи, изречени с много искреност и от душа. Дори успокоява по някакъв странен начин. Но страниците си минават, а от Есперанса започва да лъха тъга. По наивен начин тя разказва за живота на имигрантите на една невзрачна улица в мизерен квартал, за разделението и съдбата, която не ти оставя много възможности за избор.
Все ми се струва, че трябва да си поотраснал за да усетиш драматичната нотка в книгата. Тя е тийнейджърска, откъдето и да се погледне, но формата ѝ предполага по-задълбочен поглед. Между думите има прекалено много: живот на ръба на мизерията, тихият стон на безвремието през младите очи, натрапващите се граници между хората с различен социален статус… Мелодията на тази книга е валс на отчаянието, което Есперанса превръща в крехка надежда. „Есперанса“ значи надежда, но когато от нивото на крехките си години започваш да разбираш колко трудно и несигурно е всичко, ти се иска да промениш дори собственото си име. Ти си затворен тъжната действителност на съдбата си и нямаш правото да решаваш сам. Още по-тъжно ми става, защото Есперанса е още дете.
Сиснерос избира да пише чрез ръката на малката героиня. Езикът ѝ е език на чужденец с типичните объркващи изразни средства, които въпреки неестественото си звучене преодоляват нивото на за разбиране и се наслагват в съзнанието на читателя като леко забавна интерпретация на всяка ситуация и действие. Получава се една своеобразна трагикомедия, в която подправките-думи имат различен вкус, в зависимост от това каква емоционалност ти носят в момента на възприемането им.
Да опишеш САЩ, означава да направиш съответните взаимовръзки. Една основна част представляват имигрантите, населили се в мизерни квартали и донесли със себе си своята лична съдба и разбирания за живота. Книгата е публикувана за пръв път през далечната вече 1984 година, но точно сега трябва да се разлиства най-много. Всички знаят каква е днес ситуацията в „новата“ Америка. „Къщата на улица Манго“ се изучава във всички степени на образователната система на САЩ, което показва колко е важна в исторически план за културната общественост в страната.
Но не нека не изместваме плана. Тази книга говори с човешки език, онзи от малките квартални улички, където животът настройва към естественост и тече със своя собствена скорост. Всъщност Сандра Сиснерос е поетична натура и няма как да не забележите изкусно използваните изрази, вплетени в разказа на Есперанса. Това е хармонията, запазена от преводача, въпреки трудностите с намирането на правилните изрази. По-долу има линк към интервю, което най-добре ще ви изясни това.
Горещо желая да опитате от това малко чудо, разположено на стотина странички. На тази книга не ѝ трябва оценка. Тя е врата към един свят, с който малко хора са наясно и не биха оценили правилно. Аз също съм от тази страна на барикадата и няма смисъл да я оценявам. Все пак ще спазя традицията.
Все пак ще споделя думите, които ми направиха невероятно впечатление:
„Небето никога не е в повече. Може да заспиш и да се събудиш пиян от небе, а небето може и да те закриля, ако си тъжен. Тук има твърде много тъга и твърде малко небе. Пеперудите също са малко, както и цветята, и повечето красиви неща. Въпреки това ние вземаме каквото можем и му се радваме колкото можем.“
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Книголандия, Книгозавър, Под моста, Goodreads 1, Goodreads 2, интервю с преводача по БНР
Книжен Петър 