„Нищо“ на Яна Телер

Да намериш смисъл

   Какво е да намериш смисъл и дали смисълът си заслужава да бъде намерен? Това са едни много древни въпроси, преминали през цялата човешка история, за да сътворяват и разрушават, да засмиват и натъжават, да раждат идеи и да погребват мечти. Може би смисълът е само човешко творение, което се излъчва през своеобразна призма, пречупваща битието и съзнанието ни. Защо ли Яна Телер е решила да разнищи отново тази тема, която може би има, а може и да няма смисъл? „Нищо“ („Лабиринт“, 2016, с превод на Емилия Л. Масларова) обаче не е неразбираема и сякаш има смисъл. Едно момче се възкачва на трона на вселената и раздира реалността чрез логически доводи, от които ни хваща страх. Зададем ли си веднъж въпроса дали нещо има смисъл, можем да разрушим собствената си действителност. Пиер Антон изрича, че нищо няма смисъл и се покатерва на едно дърво, за да сее и жъне безсмислие. Най-умното момче в класа посяга към разума ни и изтръгва от там най-ценното ни притежание – смисълът.

   „Нищо“ започва като искрена тийнейджърска история, в която група ученици преминават през най-бурните години от израстването си. Всичко около тях е познаваемо и притежава някаква невидима естественост. Тайнствените думи на едно момче сякаш хвърлят лека сянка на това идилично всекидневие и се разпростират като ехо из градчето Теринг. Пиер Антон е вече на дървото и засипва съучениците си личната си философия. Направи ми впечатление почти необоримата логика в думите му, сякаш Телер го въздига до един героичен бог на сътворението и разпада. Това разбунва децата и, както се досещате, те се опитват да го свалят от дървото и междувременно да докажат, че все нещо наистина има смисъл. Неуспехът е налице, но пък след него се развихря лютата борба за надмощие. Всеки трябва да жертва нещо ценно от себе си и да го постави на „купчината на смисъла“, която да послужи за доказателство.

   Ето я възхитителната идея на Яна Телер! Всичко се свежда до взаимовръзки и отношения. Един донякъде хармоничен свят може лесно да затъне в собствената си злост, разкъсвайки ценности и смисъл. Елементите на този стихиен разпад се крият в собственото ни съзнание и чакат нещо да ги провокира. И „Нищо“ постепенно се превръща жесток сблъсък на илюзии, от които не следва възраждане, а разпад и болка. Романът надгражда с всяка следваща страница и става все по ужасяващ и реален. Едно от най-вледеняващите моменти е осъзнаването на читателя, че е въвлечен в един психологически капан, който изстисква енергията му до пълно изтощение. Към края останах глух и сляп за всичко останало и само думите: „какво, по дяволите, стана с мен?“, ме превзеха изцяло.

   А кой всъщност е истинският победител? Дали онова, което определя човека има някакъв смисъл, или все още се намираме в безсъзнателния период от развитието си? Това, че героите са просто деца, на които им хрумват разни идеи, напълно естествени за тяхната възраст, тук не е толкова определящо. Може би трябва да сложим едно „но“ след „тийнейджърски роман“. Но пък има нещо много важно, което тази книга казва и би било чудесно повече млади хора да надникнат в нея.

   Това е смазваща книга! Нищо подобно не съм чел и съм потресен!

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Аз чета, На по книга, две, Четат ли двама (видео)