Метрономът и времето
Най-възпламеняващите книги не са наситени с бойни сцени и геройски саможертви. Те са спокойни, реалистични и те понасят в спокоен полет из дебрите на живота. Няма по-голяма магия от искрено изречени думи, произнесени простичко в художествен текст, но казващи толкова, колкото може да побере целият живот. Да почувстваш Нарине Абгарян е като да прогледнеш отново. Тези страници сякаш не излъчват тревога и ти се сгушваш сред редовете, за да поемеш смисъл и надежда. „Три ябълки паднаха от небето“ („Лабиринт“, 2016, с превод на Емилия Л. Масларова) не е триумф на писаното слово, но изпълва душата с цветове, които се преливат един в друг и извайват прекрасни платна. Тя е текст на художник, който усеща слабото трептене на човешката същност и резонира с всичко наоколо. Не можеш да не усетиш туптенето на сърцето на всеки герой, не можеш да не почувстваш селцето Маран, природата и стъпките на съдбата, на която всички са се врекли.
Началото е почти грубо и неелегантно: повик към смъртта и една премълчана история. Жителите на Маран се срещат всеки ден с грубата намеса на природата и човешкото безумие иззад невидимата граница на познатата земя. Селцето е далеч извън света и сякаш плува в безвремие. Хората са свикнали със своя обикновен, но смислен живот, често застиган от природни бедствия, мизерия и войни. Всичко е в традицията, домашните илачи и умението да се приспособиш към живот, изпълнен с лишения. Но най-важни са отношенията. Абгарян е разстлала шарена черга от характери, които придават тази специфична колоритна атмосфера. Няма хумор, извиращ от наложени стереотипи и заучени фрази. Веднага се разпознава естествения повик на героите да стъпчат посредствеността и скуката, налагайки личните си виждания за живота и смъртта.
Смърт. Дори смъртта в книгата е някак естествена, заради бурните времена, в които се развива действието. Но докато четях, мълчаливото ѝ присъствие не ме разстройваше, само ми помагаше да подредя пъзела на един живот, в който има място за всичко, и най-вече за надежда.
Не мисля, че има смисъл да пиша повече. „Три ябълки паднаха от небето“ насища с неподправени емоции, които тихо следват нишката на времето и съдбата на Маран. Много приятна история, въпреки че не я усещам достатъчно близка до моите предпочитания. Има смисъл да се чете, това е сигурно. Напълно разбирам популярността ѝ и се радвам, че се харесва, защото е нещо различно и стойностно.
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Аз чета, На по книга, две, Lammoth, Претрупаното книжно рафтче, Мария Донева
Книжен Петър 