Животът… Просто следвай пътя към мечтите си
Какво споделих с вас за „Наръчник на оптимиста“ , предишната прочетена книга на Матю Куик? Твърде малко, а може би достатъчно. Историята е трагикомична и все пак оптимистична, ако човек търси пролука за себе си в стената, зад която се намира животът, който иска да изживее. Герои като Пат просто биват забутани в най-тъмните кътчета на съзнанието, в опит се съхрани собствената идилична настройка към живота. Можеш да го срещнеш на улицата и да подметнеш нещо подигравателно под нос, да стигнеш до извода, че пренебрежението подхранва спокойствието, което търсиш. Но Матю Куик не се отказва и ни предлага нов прочит по темата, този път с Бартолъмю – момчето-мъж с интересен поглед към нещата от живота, но пропуснал половината от него, за да изгради свой личен свят около майка си. „Добрият късмет на момента“ („Емас“, 2016, с превод на Евелина Пенева) е история, която не искаме да е част от нашата собствена, защото не харесваме „мамините синчета“ и дори не ги броим за живи. Но именно такива истории ни позволяват да събудим дълбоко заспалата си чувствителност към различните и отново да открием човечността си. Бартолъмю започва да живее едва след смъртта на майка си и може да постигне много, стига с него да е „добрият късмет на момента“, философията на равновесието в живота.
Бартолъмю е малък човек, аутсайдер, който трябва да се отдели от майчината компания и да потърси себе си. Едно случайно открито писмо от Ричард Гиър ще му даде насока и приятел, на когото може да сподели всичко. Куик е не търси мелодрама или съчувствие за своя герой. Реалността се изправя пред широко отворените очи на „преродения“, за да промени всичко, да наложи принципи и влияния. Но Бартолъмю не е изтърсак, а търсещ и естествен в моментите, когато трябва да вземе поредното съдбовно решение. Първо трябва да намери себе си чрез младата терапевтка Уенди, след това да пие бира с приятел в бара и, може би, да намери сродна душа в Книжното момиче от библиотеката. Но какъв би бил животът без малко драма и тревожни моменти? Новите му познати съвсем не са силните и уверени в себе си личности, които може лесно да „копира“. И те имат над какво да размишляват. Сега Бартолъмю наистина може да поеме юздите на живота си и да се почувства пълноценен.
Стилът на Куик позволява лесно да се открие път към посланията в книгата. Не знам дали всички биха го разбрали като мен, но аз намирах буквално на всяка страница от онези философски „закачалки“, които ми позволиха да си създам лична версия на случващото се, съвсем извън контекста. Споменах по-горе за това как ние възприемаме аутсайдерите и тяхното мислене. В този смисъл Куик не ограничава фантазията на читателите си. Вътре са Юнг и Далай Лама, които също се опитват, макар и косвено, да „захранят“ със смисъл един крехък ум. Дори религиозната част крие нерелигиозен смисъл – всичко е част от естественият път, по който всички трябва да преминат, не само Бартолъмю. Не е странно и това, че Бартолъмю бъка от вътрешни гласове – неговите съветници, чиято намеса служи като кормило за взетите решения.
„Добрият късмет на момента“ е наистина доброжелателна книга. Никой не е задължен да я чете, но всеки би си задал поне дузина важни въпроси, докато я разлиства. Сигурен съм!
Оценка от Книжен Петър: 4 / 5
Други ревюта:
Четиво, Мария Донева и едно интервю
Книжен Петър 