„Пожарникаря“ на Джо Хил

Светът на Draco incendia trychophyton

1-205404_b-001   Ако се опитате да се вгледате напред във времето, едва ли ще направите положителна прогноза за бъдещето, въпреки че всеки е бил малък и всичко му се е струвало постижимо и прекрасно. С годините се трупа достатъчно негативизъм, който в един момент отваря широко вратите на Ада пред нас. Този „Ад“ е събирателно на всички онези пакости, които човечеството е сътворило, докато се опитва да промени себе си и светът, който обитава. И не всичко опира до въображението. Кошмарите ни следват един след друг и начертават зловеща картина, сякаш рисувана от чалнат художник. Все повече ни става ясно, че нашето бъдеще е антиутопично и само романтиците не следват логиката, която зловещо нашепва, че не вървим в правилната посока. Затова ги има зловещите предупреждения от фантастичните истории в книгите и филмите, които сякаш ни карат да свикваме с „тъмните времена“ на едно опасно бъдеще. Както в много други романи, така и в „Пожарникаря“ („Ибис“, 2017, с превод на Коста Сивов) светът се срива пред очите ни. Прогнозите са ужасяващи и само група отлъчени от обществото, които носят смъртоносната зараза, намират начин да се адаптират към отчайващата ситуация. Светът е Ад, но има надежда да е оцелее.

   Джо Хил е написал доста обемна книга, въпреки че развитието на историята не го предполага. В тези 700 страници не се случват достатъчно събития от първостепенна важност, нито самата тя е разделена на ясно видими части, между които човек да отмори, ако ме разбирате. Действието е малко мудно, но пък навлезе ли човек в същината на разглежданата проблематика, изобщо не му се иска да спира, докато не я прочете цялата. Аз проточих малко четенето, заради външни фактори, но не загубих нишката и интереса си до самият край. „Пожарникаря“ е достатъчно обсебваща и пространна, за да те напълни с впечатления. Опознаваш всеки от героите, проследяваш рухването на света на втори план и ти става пределно ясно, че си навлязъл дълбоко в психологическото естество на проблема.

   Draco incendia trychophyton или Драконовата люспа, както наричат адската вирусна инфекция, за кратко време превзема все по-големи територии и се настанява като у дома си в телата на хората. Красивата и окраска, избила на повърхността на кожата означава само, че краят ти ще дойде скоро с грандиозно самозапалване. Страхът на все още здравите ги принуждава да организират специални отряди, които изтребват безпощадно всеки носител на заразата. Няма отсрочка, няма прошка. Насред бедствието се оказва и медицинската сестра Харпър, която вече носи плода на настоящата си връзка в себе си  и всячески се опитва да бъде смелият воин в болницата, в която работи. Поне докато не се заразява. Изведнъж целият ѝ живот се превръща в кошмар, подхранван от саморазрушителните наклонности на бащата, който иска да приключи веднъж завинаги със стреса, планирайки самоубийство и за двама им. Хил е доста обстоятелствен, когато писва тази сцена. Но Харпър носи дете, което все пак може да оцелее. Тя е спасена от изолирана група заразени, които са намерили начин да контролират заразата. Там е и Пожарникаря – странник, който е превърнал контрола над заразата в истинско изкуство. Но Хил избягва да акцентира в неговия образ. Пожарникаря е представен като тайнствена и легендарна личност със странен характер и трудна житейска история. Той е свързващото звено, но сякаш сам бяга от ролята си на главен герой.

   Лагерът е като религиозна комуна, в която всяко действие се планира от ръководен орган. Те трябва да са изолирани, за да се спасят от безпощадните отряди, но и да бъдат задружни, чрез ритуалните си игри. Хил е намерил начин да вмени на заразата по-широкоспектърна роля, ако мога така да се изразя, но тук няма да издавам за какво точно става въпрос. Все пак темата е за разпада на обществото, за противопоставянето на двете останали категории хора – все още здравите и болните. Хил е безпощаден, когато намесва и психологическата устойчивост на героите си. Почти си се убедил, че някой ти харесва и в следващия момент той се превръща в съдник и палач на невинните. Въпросът тук е кой ще издържи до края, ще запази нормалността си, за да е от помощ на всички останали. Хил ни сервира постоянно нарастваща паника в едно мини общество, което се страхува да не изгуби единствената си надежда. Всичко е залято от водопад от емоции, които насаждат допълнително напрежение и принуждават героите да реагират спонтанно и да се оставят на дълбоко вкоренените си инстинкти за самосъхранение. От един момент нататък романът се превръща в битка за разума, който всъщност е просто една фикция, затворена в бавно изгниващ ковчег.

   „Пожарникаря“ е много силна книга в едно отношение: наситена е от някаква всепроникваща неизбежност, която постепенно запълва всички празнини и те оставя безмълвен. Ако усетиш човешката слабост, втъкната навсякъде в романа, ще можеш да разбереш накъде те води Хил, докато разрушава света. Останах с приятно впечатление от идеята, която за радост е обогатена с немалко новости. Ако погледнем и по-отвисоко, съзираме обяснение за много факти от историята. А и корицата доста точно подсказва за какво иде реч.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Под моста, Книжни криле, Books are magic

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s