„Сбъдващия мечти“ на Адриан Лазаровски

За онова, което ни плаши

1-123456654   Преди доста години се запознах пряко с хорър културата и толкова се вманиачих, че не ми оставаше време за традиционната класика. Тук влизат и приключенските книги, които разказват за сблъсъци с легендарни чудовища, и фантастичните, които пък изследват странните проявления на живота на други планети. Хорър жанрът „пълзи“ и в трилърите, а натуралните драми в живота на някои герои от всякакви други книги са толкова ужасяващи, че влияят до някаква степен на психическата устойчивост на читателите. Така че този жанр се е обрекъл на мимикрия  и съществува на много нива в литературата. В чист вид е специфична смесица от натуралистични визии и необичайни сцени, които се заиграват с дълбоко вкоренените страхове на хората. А ние се страхуваме от насилието, психичните отклонения, извращенията, смъртта и всичко онова, което се отличава коренно от личната ни представа за нормалност. Наистина любопитен жанр!  Тук разказите имат доста необичайна сила и затова ги поглъщам ненаситно вече двайсет и седем години, още повече че преди 1989 година в България се смятаха за пошли и вредни. Та така…

   Един от представителите на хорър културата е именно Адриан Лазаровски – самобитен талант, който е познат и като прекрасен преводач на хорър (и не само) произведения. За съжаление той си отиде твърде млад, но това, което е дал на жанра, го прави наистина важен за ценителите и масовата публика. „Сбъдващия мечти“ („Гаяна“, 2016) е сборник, който отдава почит на таланта Лазаровски и съдържа важна част неговото творчество. Тук психологията на човешкия страх е преплетена с неназовимите сили на преизподнята, от която се измъкват стряскащи твари и зловещи явления. Всеки един от разказите носи свой чар и притегля към непознатите селения на ужаса. От кървави извращения, до ирационални сцени от кошмари – всичко говори за дълбочината, с която Лазаровски изследва първичния ужас. Не само съм респектиран, но и удивен от закалката, която има, за да твори по такъв начин. Респект! Нека се насладим на това бижу.

   Сборникът започва екстремно с „Гостоприемник“, разказ от онези, които плашат с натуралистичната си страна и забавляват с една до болка позната сценка в градския транспорт. Накрая ще има само болка, но това сами ще го разберете. 😉

   „Там, където тревата е черна“ е класически пример за предизвикан страх от промяна на реалността. Моментът, в който осъзнаваш, че правилата са се променили и ти се налага да си изградиш изцяло нова концепция за заобикалящият те свят. Леката романтична окраска ме изненада, но какво пък… Има логика в това.

   „Сбъдващия мечти“ навлиза дълбоко в извратената психика на един мъж. Има неща, които крием дори от себе си, докато безпощадната логика не ни накара да съзрем истинското чудовище. Разказът е уникално извратен и самото му четене предизвиква не едно потръпване от ужас. Все още се намират автори, които успяват да разчленяват и обезобразяват телата на героите си по нов начин. Едни от най-стряскащите за мен сцени са свързани с сексуалните издевателства. Рядко нещо е по-гнусно от това. Отвратително изящен разказ!

   „Писмо“ ни връща към годините, когато хората получаваха най-различни странни писма, обещаващи късмет и щастие, ако ги размножиш и изпратиш на определен брой хора. Неизпълнението на тази заръка обаче може да ти струва доста повече от традиционните представи за лош късмет. Тук Лазаровски е използвал класически прийоми за покачване на напрежението. Разбира се, чудесната интерпретация на темата за пореден път ме изпълва със задоволство.

   „КОЛизия“ едва ли се нуждае от коментар. Просто игра на думи, която помага на една шантава история да изглежда по-КОЛоритна. 😉

   „Светлина в края на тунела“ представя апокалиптична сцена в малък мащаб, ако мога така да се изразя. Много харесвам неизвестността в мистериозните истории: няма обяснение защо нещо се е случило и те обзема някакъв дълбоко вкоренен страх, че не можеш да реагираш адекватно на ситуацията. Влак, тъмен тунел и… чудовището.

   „Барбароса 2012“ никак не ми се върза с този сборник, макар да съдържа някакви дребни детайли, от които да си „вземеш“ доза страх. Трагична развръзка в живота на един човек, планирано отмъщение и много препратки към българската действителност с политически отенък. Можеше да бъде написан и по друг начин. Не ме „хвана“ достатъчно.

   „Племенникът“ разказва за позната история, в която леля и племенник са в обтегнати отношения. Познатото усещане, че всеки е прав за себе си, може лесно да предизвика кошмарна развръзка. Сигурно всеки е бил в плен на яда си от някаква несправедливост край семейното огнище, но не е стигал до нещо повече от сърдене. Е, тази история е с продължение…

   „Разказът на портиера“ взема за фон Студентски град и разкрива една шокираща история от миналото, някъде преди 1989-а. Ако си свидетел, а участниците отдавна ги няма, можеш да разкажеш много любопитни подробности за голям вестник, без да се притесняваш. Разказът наистина прави голямо впечатление, не само защото не следва по петите традиционните истории за Студентски град, но и заради умението на Лазаровски да възпроизведе добре случка само чрез думите на интервюирания и тя да звучи изключително интересно.

 Единственият разказ, който никак не ми повлия, е „Цената на кукловодите“. Лично аз приемам такива истории, ако имат поне щипка хумор. Мутри, журналисти, мафия и припомняне за страховете за отмъщение от публичното изказване на истината. Възможно е да има друго обяснение за написването му, но поне аз не открих такова.

   „Краят на света“ е разказ по тема, която всеки уважаващ себе си писател на хорър и фантастика задължително ще попълни литературната си биография. Лазаровски обаче поема в друга, доста по-изненадваща посока. Извънземните пристигат и паниката е налице. Посланието е пределно ясно и човечеството трябва да реагира адекватно. В този разказ има много повече, отколкото се вижда на десетината странички, които заема. Прекрасен!

   „Езерото“ толкова хаотична и въздействаща история, че човек изпада в странната ситуация буквално да се раздвоява при четене. Чудовището в нас и чудовището извън нас. Няма да коментирам, защото смятам, че сами трябва да се насладите на страхотния текст.

   „Кръвта на Ктхулу“, малък фрагмент от незавършен проект, слага точка на сборника и напомня колко още можеше да даде на жанровата литература писателя и преводача Лазаровски. Лъвкрафт и Хауърт щяха да се срещнат под вещото перо на съвременния писател. Можем само да въздъхнем и да наченем сборника отначало.

   Идеите на Лазаровски съществуват под някаква форма из цялата литература на ужаса, но обогатени с напрегнати сцени, позиционирани в родната ни България. Спомням си с умиление антологиите на „Аргус“ и съм особено доволен от завръщането на жанровите разкази в родната литература. Макар и стъпка по стъпка, те завземат все по-голяма територия и набират много почитатели. Загубихме един талант, но тепърва ще откриваме нови. Имам още няколко сборника от различни издателства (похвално!), които по някое време ще изчета и ревюирам.

Оценка от Книжен Петър: 4.5 / 5

Други ревюта:

Anna Hells’ Fantasy place, The dark cornerCitadelata, и в Goodreads: тук и тук

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s