„Dominus“ на Том Фокс

Конспирация или чудо насред Ватикана

   Ако тази книга не ми беше препоръчана, едва ли щях да я чета. Но така се случва: от разговор към разговор, „Dominus“ („Ибис“, 2015, с превод на Коста Сивов) си намери мястото сред другите чакащи за прочит книги и редът ѝ дойде няколко месеца по-късно. Всъщност отдавна не чета за конспирации и религия в трилъров вариант, но, както често се случва, подаръкът за рождения ти ден е вълшебно действие и нещата стоят на съвсем различна основа. 🙂 Дан Браун пък се появява достатъчно рядко, тъй че не ми се налага да се втренчвам в заразителните конспиративни теории. А книгата на Том Фокс се оказа доста внимателно изпипана, дори ми направи впечатление доброто разпределение на важните ситуации и сцени, от които зависи разплитането на загадката. Главите са къси и добре фокусирани, като в рамките им се случват достатъчно любопитни неща, за да държат в напрежение. Може би все още на мога да свикна с писането „по калъп“, което личи в изграждането на героите и отношенията им, дори в собствените им възгледи (в случая настоящи и бивши вярващи), но при Том Фокс има и прекрасна идея, развита с внимание и голяма доза ексклузивност. Дори незаинтересован човек ще прозре, че връзката на папата с някакво чудо е доста интригуваща, особено когато самият той е обектът му. Но да видим как са нещата отвътре…

    Ватикан е малка, но доста интересна държавица, която „държи“ правата за разпространението и защитата на християнската религия, в частност – католицизмът. Самият папа е публична фигура и интересът към неговата личност наистина буди респект. Каквото и да става на по-ниско ниво, него просто няма как по един или друг начин да не го уважаваш. Всичко, което казва и прави, се гледа под лупа и влиянието му е наистина изключително. Сега си представете, че на поредното религиозно събитие някой дойде и излекува сакатия по рождение папа и освен това накара всички в залата да се държат като кукли на конци. Нереално? Точно това се случва един ден и целият свят е потресен. Малко след това група деца проглеждат, а друга група раково болни оздравяват напълно. Може и някой да възкръсне, нали така? 😉 Кой ли пък ще се заинтересува, че междувременно започват да се случват убийства на важни и не толкова важни личности, известни с неспирното си любопитство към Ватиканските проблеми?

   Репортерът Александър Трекио е на път да залезе като движеща фигура в медията, за която работи. Единственият му успех е в миналото, а той едва крета по задните страници на вестника. Случайност или не, изведнъж се оказва в ситуацията на герой, който може да разкрие една конспирация и да се издигне в очите на останалите си колеги. Скоро се появява и инспектор Габриела Фиеро, чиято връзка с репортера е изстинала отдавна, но пък неговите подозрения напълно си заслужават малко по-близки контакти на професионално ниво. Поне в началото. Двамата се заемат да разбулят множащите се случаи на чудеса и да намерят път към истината. Обаче има от какво да се страхуват. Група тайнствени личности, ръководени от още по-тайнствена и отмъстителна дама, са решили съвсем наистина да променят историята. Проблемът е, че имат необходимото това да се случи съвсем скоро.

   Отдавна не бях чел книга на подобна тематика и, съвсем нормално, историята ме завлече бързо-бързо. Том Фокс едва ли ще натрупа кой знае какви дивиденти от книгата си, но си личи колко сериозно се е заел да напише доста интригуващ трилър. Има ги задкулисните игри, религиозните предразсъдъци, машинациите, големите фигури, от които зависи много, малките хора с техните лични проблеми и желания. От една страна „Dominus“ не ми е идеалът за трилър, но пък от друга – точно такива книги ми позволяват да разпускам от време на време. Ще има още от тях, то се знае, иначе може да лудна покрай дълбоко съдържателните книги и екзистенциалните въпроси, които задават. 😀

Оценка от Книжен Петър: 3.9 / 5

Други ревюта:

MYBOOKSAREMYWORLDBLOG, Atta’s Bibliophilia, Melly’s Book Blog