„Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота“ на Хендрик Хрун

Последните години или старчето, което поиска да промени нещата

1-15432-001   Почти на 84? Някои хора просто ще си кажат, че това е преклонна възраст и нещата отиват към зле. Може и така да е, но това не значи да „забравим“ дядовците и бабите си в някой дом за възрастни хора и да си живеем живота, защото ни отнема прекалено много време да се грижим за тях, или поне да ги виждаме от време на време. Когато 86 годишната ми баба получи инсулт и я закарахме в болницата, група сестри веднага си спретнаха полукръг до носилката и наблюдаваха съсредоточено как новата им пациентка говори нечленоразделно заради последствията от кръвоизлива в мозъка. Коментарите им бяха такива, все едно наблюдават цирково изпълнение. Когато попитах какво трябва да направя, за да помогна, ако имат нужда от мен, една от тях излезе напред и каза съзаклятнически: „Сигурно нямате търпение да се отървете от нея!“, или нещо подобно. Стана ми ясно, че изоставянето на безпомощни възрастни роднини е често срещано явление. Сега баба ми си е у дома и други варианти не се коментират.

   Защо ви споделям това и какво общо има с книгата? Не, „Аз съм на 83 1/4 или малки експерименти с живота“ („Бард“, 2016, с превод на Ивелина Карабашлиева-Дундакова) не е толкова трагична, поне що се отнася до наличието на черен хумор. Един възрастен човек започва да води дневник за онова, което му се случва в един от многобройните домове, приютяващи него и цяла армия набори. Но Хендрик Хрун е наистина сериозен, когато описва тъжното и скучно битие, пречупено през политическите и социални промени в Холандия, засягащи пряко възрастните хора. Кой е този човек и какво иска от живота? „Аз съм на 83 1/4 и може да съм стар, но със сигурност още не съм умрял.“ – казва Хрун. Точно тук трябва да се усмихнете и да прочетете какво има да ви каже той. Човекът с надеждата в сърцето е решил съвсем чистосърдечно да промени битието си, в което го е поставила държавата, и да измисли начин да си изкара последните години от живота така, все едно е наистина щастлив и можем само да му завидим. За да има резон в това, малка група си създава клуб – „Стар, но не умрял“ – и тръгва на война с управата. Организират се екскурзии извън дома, нарушават се куп правила, а Хрун описва това „възраждане“ ден след ден с немалко самоирония и хаплив хумор.

   Веднага идва момента, в който читателите ще започнат да правят сравнения с живота на възрастните хора в Холандия и този в България. Ако има нещо наистина притеснително и в двете държави, то е в „безчувствената“ система, чиито правила не допускат човешкия фактор в цялата работа. Всъщност Хендрик Хрун е никой – малка бурмичка, работила за икономиката на страната си. След време тялото поддава, износва се и престава да е някакъв фактор в живота на следващите поколения. Едно нещо наистина ми направи впечатление: Хрун изчислява, че в един добре „зареден“ дом за възрастни хора, има вероятност всеки един обитател да присъства на поне петдесет погребения годишно. Това са хора от обкръжението, с които е свикнал да комуникира и приятели, с които постоянно бори проблемите на старостта.

    Силна книга! Наистина не е като станалите книги с герои-приключенци от третата възраст, добили популярност напоследък, но е по човешки ценна за всеки един от нас. Един ден системата ще ни погълне и въпросът защо не сме променили нищо ще ни гложди до самия край. Но със сигурност книгата ще ви е забавна, или поне забавна през сълзи. Хрун е някой си там, на който му пука как ще доизживее живота си и прави всичко възможно да му е добре. Може би точно тази книга, прочетена от подходящ човек, ще направи нужното, за да има видима промяна. Надявам се.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Книголандия

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s