„Кланът на нинджите“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 1) на Маркъс Емерсън

Чейс Купър и странното ново училище

1-206027_b   Тъй или иначе трябваше да прочета и тази детска книжка, защото се въодушевих от постоянно прииждащите от този тип в книжарницата. Двете книжки за Кърпена глава („Кърпена глава“ и „Окото на пирата“) дадоха доста мощен начален тласък, а и вече съм си набелязал солидно количество за по-късно. В съвременните детски книги има доста хумор, което ме привлича неудържимо. Чудно ми е защо много хора повдигат вежди, че ги чета, но вероятно още опознават живота на възрастните и самите те искат да се почувстват такива. 😉 В днешно време е много трудно да привлечеш едно дете към света на книгите и писателите са принудени да надграждат историите си с „потенциално опасни“ сцени, за да поддържат интереса. Вече се забелязва и негативна нагласа от децата и родителите им към „подходящите“ за определена възраст книги. Смята се, че малките читатели са надраснали определен тип литература, без да са минали през нея, и им трябва нещо по-така. При момчетата това е особено ясно изразено. Много пъти съм виждал как си избират нещо за четене и колко причини биват изброявани против тази или онази книга. Общо взето това са оплаквания от рода на „картинките са много детски“ или „много е дебела“. Маркъс Емерсън, мисля си, е решил и двата проблема – „Кланът на нинджите“ („Хермес“, 2017, с превод на Мария Демирева) има само 112 страници, а илюстрациите са по-скоро грозновати щрихи, отколкото приятни за окото образи. Всъщност те изобщо не ми допаднаха. Останалото обаче е добро попадение. Да видим…

   Както се случва твърде често, родителите имат собствени виждания къде трябва да учат децата им. Единайсетгодишния Чейс Купър попада именно в този капан и е принуден отново да си създаде социални контакти в ново училище, заради преместването на семейството му в нова къща. За късмет или не, там е и братовчедката му Зоуи, която може да му помогне с нещо. Както казва Чейс, тя не се брои за приятел, тъй че наоколо ще вижда единствено непознати физиономии. Освен това е кльощав и незабележим – твърде скромна визитка за нов ученик. Може би е някакъв плюс, че обича да чете комикси и да гледа стари филми на ужасите. Единственото нещо, което не предполага Чейс, е колко бързо ще се забърка в неприятности. В голямото училище има всякакви групи по интереси, но се срещат и тайни, като тези на нинджите. Още на първия ден момчето и братовчедка му са „налазени“ от колоритно облечените деца и се нуждаят от немалко смелост, за да се включат в групата. И тогава започват неприятностите.

   „Кланът на нинджите“ на Маркъс Емерсън може да се определи като доста забавна и полезна книжка. Освен че има приключения, тя разказва на хлапетата за трудностите, които могат да срещнат в живота си и като цяло за отношенията и приятелствата. За любовта има само намек, но това не е толкова голяма грижа при шестокласниците. На момчетата, примерно, им трябва повече екшън, за да изразходят постоянно натрупващата се енергия, а на момичетата… те си знаят. 😉 Емерсън е включил един съвсем истински бой с кървави последствия. Има кражби, измами, лъжи и какво ли още не. Част от училищния живот, би казал всеки родител с тъжен или ядосан поглед, но така е навсякъде. За мен книжката е доста успешно начало на поредица и ще я следя изкъсо. Втората – „Пиратско нашествие“ – също е излязла, тъй че скоро ще прегледам и нея.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s