„Библиотеката на душите“ („Домът на мис Перигрин за чудати деца“, книга 3) на Рансъм Ригс

Краят на историята навлиза в мрака

   Все още не мога да се нарадвам в какви хубави издания се продават у нас книгите от трилогията на Рансъм Ригс. Виждал съм издания с меки корици, но те бледнеят пред нашите. Както при „Домът на мис Перигрин за чудати деца“ и „Градът на гладните“, тук също има завидно количество странни фотографии, които дават визуална представа за места, герои и всичко останало. Освен това първата книга се сдоби с екранизация. Мен лично ми е интересно как ще се получи на голям екран третата книга – „Библиотеката на душите“ („Бард“, 2017, с превод на Юлиян Стойнов), заради мрачните краски, с които е обградена. Наистина последната част от трилогията е доста по-въздействаща. Рансъм Ригс не чака дълго, за да ни поведе в последния поход към разкриването на всички загадки. В началото е представен кратък речник на чудатите термини, с които да си подновим връзката със света на Ригс, но предполагам, че никой не си е позволил да забрави кои са гладните, гадините, имбрините и всички останали. Ето повод да напомня, че не е необходимо да се измисля сложна терминология, за да се получи едно добро фентъзи.

   Историята започва с края на предната книга и подготвя читателя за последния щурм на чудатите герои. Едва ли не безкрайната разходка е към края си и е време картите да се разкрият една по една. Със спасяването на отвлечените имбрини и чудати се заемат едни от последните останали свободни: нашият герой Джейкъб, сладката, но ядлива Ема и симпатичното говорещо куче с очила Адисън. Джейкъб вече сериозно подозира, че е наследил от дядо си невероятната способност да командва гладните и скоро обстоятелствата ще го принудят да я доразвие. Онова, което не знаят и тримата е, че още преди средата на книгата ще бъдат погълнати от мрака на неизследвани и тайнствени територии, ще се запознаят със странен човек, който крие повече, отколкото показва и наистина ще започнат да разбират своя произход, странните проявления на Примките и реалната жестокост на гадините. Самата Библиотека на душите, за която става въпрос, е наистина легендарна, заради потенциала си да промени Историята.

   Наистина много има да се случва тази книга. И се случва! Ако сте се разочаровали от предната, тук изобщо няма да скучаете. С мен се получи същото, което отдавам на мощната първа част, когато всяка новост и развитие в сюжета ме караше да си представям какво ли не като развръзка, а пък втората ми поднесе по-скоро вдетинено продължение. Тук новостите започват да изскачат от всяка страница, редят се все нови и нови герои, а кръвта се лее от всички и отвсякъде. Време за любов няма, както се казва в такива случаи. 😉 Изключително много съм изненадан, че Ригс се е „събрал“, за да постави достоен финал на историята за чудатите деца. Не е и реално да се пише някакво продължение и да се разводняват още нещата. Доволен съм, и още как! 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Аз чета