„Концерт в памет на един ангел“ на Ерик-Еманюел Шмит

Разкази за признания и изкупление

   Не знам как се пише за подобни книги. „Концерт в памет на един ангел“ („Леге Артис“, 2011, с превод на Зорница Китинска) носи онази невероятна идейност, от която всеки читател би извлякъл свой смисъл, без да се налага да работи с литературни внушения и категории. Тези разкази не носят никакъв интелектуален потенциал, нито принуждават да ги осмисляш дни наред. Но пък има толкова драматични обрати, че в един момент се чудиш как участниците преодоляват вътрешните си катаклизми, без съвсем да изгубят ума си. Онова, което веднага се забелязва при Шмит е, че пише така, сякаш нито една тайна на живота не е тайна за него. Безпощаден към илюзиите, той разопакова човешкия смисъл и го разстила през смаяните зрители. Екзекуция на човечността? Съдбата, която следва героите тук, е твърде стряскаща за всеки неукрепнал разум. Четири разказа – четири гениални хода на писателското майсторство! Можем да говорим безкрайно за любов, разкаяние, омраза, изкупление, терзание или съдба, без всъщност да ги разбираме напълно. Шмит не е разточителен в описанията, не търпи неясноти и безкрайни разсъждения. Героите му са пленници на стихийни страсти, от които биха ни побили тръпки. Решенията, които вземат, стряскат със своята откровеност. Емоционалният заряд на историите наистина впечатлява!

   В началото имах чувството, че Шмит набляга на религиозните символи, за да доказва тезите си. Света Рита е образът, покълнал и в четирите разказа. Но твърде директните му послания не оставят съмнение, че целта е съвсем друга. От една страна разбираме, че героите му са грешници, които постепенно осъзнават илюзорните си въжделения, но от друга – човешкият фактор е прекалено силен, за да се търси някакво лесно спечелено опрощение. В „Отровителката“ възрастна жена, обвинена за смъртта на всичките си досегашни съпрузи, се опива от властта над съгражданите си. Нейната манипулативна природа я е научила как да бетонира вярата в собствените си сили. Стихийността на характера ѝ поражда нови желания, които тя смята за напълно естествени. Младият отец Гавраил ще трябва да направи почти невъзможното, за да я промени, докато понася нездравите помисли и признания на демоничната душа. „Завръщане“ ни запознава с баща, който смята, че се грижи добре за семейството си. Пътуванията по море го затварят като в капсула в социален план, но пък работата го държи гордо изправен пред всякакви проблеми. Докато не пристига новината за смърт в семейството. Моментът на осъзнаване какво всъщност е важно в живота, ще го промени завинаги. „Концерт в памет на един ангел“ ни среща с едни своеобразни Каин и Авел. Аксел и Крис са в плен на музикалните си кариери, без да знаят, че различните им начини за издигане в бранша ще станат повод за втрещяваща трансформация на живота им. „Една любов в Елисейския дворец“ ни среща с Анри и Катрин – президентът и неговата съпруга, които имат съвсем различни гледни точки за връзката си. На прага на евентуалния си втори президентски мандат, Анри ще се сблъска челно с реалността, която е пренебрегвал напълно до този момент.

   Силата на тези истории се крие в разрушителната страст на човешкия разум. Всяко взето решение е един малък Армагедон пред очите на съвестта. Шмит издевателства над героите си, поставя ги в почти невъзможни ситуации, човърка навсякъде, откъдето може да изтече гнойна кръв. Не мога да кажа че изпитвам задоволство от прочетеното, по-скоро съм изумен и втрещен от идеите и взаимовръзките, с които работи Шмит. Но пък с респект мога да кажа, че резултатът е брилянтен!

Купих си тази книга по препоръка на моя колежка. Благодаря! 🙂

Оценка от Книжен Петър: 5 / 5

Други ревюта:

Аз чета, Книгозавър