„Оскар и розовата дама“ на Ерик-Еманюел Шмит

Чудесата на живота

1-111865_b   Започнах да чета Шмит след препоръка и съвсем неусетно той „превзе“ няколко от дните ми. Но те не бяха изгубени напразно, защото се оказаха по-смислени от други преди тях. Нещо се случи след прочита на „Концерт в памет на един ангел“, и то достатъчно важно, за да хвърля око и на останалите му книги. „Оскар и розовата дама“ („Леге Артис“, 2011, с превод на Зорница Китинска) също ми беше горещо препоръчана. Малка, спретната и с достатъчно странна корица, за да не оглася шумно криещата се вътре история, тя ми каза достатъчно неща, от които да придобия що годе добра представа за Шмит и неговите интересни сюжетни идеи. Написана с много чувство и смисъл, книжката побира цял един живот, макар и изживян от едно десетгодишно хлапе само за дванайсет действителни дни. В тази особена идея има много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Оскар е неизличимо болен и никога няма да изживее годините, в които тялото, духът и възрастта постепенно ще го променят. Но все пак има начин да го направи…

   Точно в подобни книги мракът се оказва далеч по-плътен и намалява до известна степен удоволствието на читателя. Тъгата е в повече, смъртта е по-действителна, настроението е минорно… Едно детско гласче трябва да преодолее незрими пространства, за да се докосне до вярата, истинската вяра в себе си и ценността на живота, който му е даден. Има някакви си дванайсет дни, за да изживее всичко, което може да пропусне. Писмо след писмо до един тайнствен Господ, дядо Боже, малкият Оскар споделя желания, мисли и надежда. Розовата дама, Маминка Роза, бди над него с неукротимата си енергия на бивша кечистка и пробужда жаждата за живот. Всъщност Оскар не вярва нито в дядо Боже, нито в Дядо Коледа, нито в любовта на родителите си. Изправена пред тези проблеми, крехката му душа търси смисъл и е на път да го намери. Първа любов, първа целувка, ревност, брак, проблемите на средната възраст, старост. Читателят вижда трансформацията в думите. Всеки открит отговор, всяко осъзнаване на даден проблем, се отразява на думите, които използва ден след ден. Едно необикновено израстване.

   По детски невинно начало с весели моменти и не една и две изненади. Шмит не скрива нищо, което ми направи впечатление и в предишната прочетена негова книга. Тази откровеност има силата да събужда човешката доброта, да вълнува читателя. Да спомена, че и тук я няма спонтанната религиозност, която задушава разума и погубва човешкото за сметка на страха и волята. Въпреки че книгата е част от поредица, свързана с религиите (в случая е християнството), не открих повод да се противопоставям на определени твърдения, на които съм противник. Добре написана и приятна за четене книжка.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Goodreads, Няма скрито-покрито, Полетът на костенурката

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s