„Животът ми като смотльо“ („Историите на Дерек“ – 4 книга) на Дженет Тажиян

Дерек дава зрели обещания, но не винаги улучва в целта

   Време ми беше за още едно от шантавите приключения на Дерек Фалън. След доста голяма почивка, започвам приключение четири, което носи несимпатичното заглавие „Животът ми като смотльо“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова). Видях деца, които се мръщят на заглавието, случайно приятелите им да не ги помислят за смотльовци. 😀 Истината е, че точно тази книжка помага да разберем защо се случват смехотворните провали и какво преживяват аутсайдерите, макар да са си съвсем нормални хлапета. Героят Дерек се жертва и влиза за кратко в тази роля.

   Макар да не чета често тийн и детски книжки, няма сила, която да ме откаже от тях. Често наблюдавам родителите, които избират заглавия за децата си и си мисля, че им трябва повече информация за богатството от теми в този така специфичен сектор, насочен към младите читатели. Все едно единствените книги, които съществуват са на Рик Риърдън, Дж. К. Роулинг и Джеф Кини. Нищо против най-известните сред тийнейджърите и родителите им книги, но с тях не се изчерпва богатството на книжния пазар за тази възраст. Откакто прочетох първите три книжки за Дерек („Животът ми като таен агент“, Животът ми като екшън герой“ и „Животът ми като автор на комикси“), ми стана ясно, книжките от тази поредица са не само интригуващи и сюжетно обогатени, но и смислени, ако става въпрос да научат подрастващите на нещо. Вече писах какви щуротии тормозят Дерек в предните книги, затова се насочвам към настоящата.

   Едно от най-плашещите неща за едно дете е да не се провали с гръм и трясък и да стане за посмешище на съучениците си. Тази травма е доста сериозно изпитание, на човек няма как да знае дали и кога може да се случи. През тази Нова година Дерек решава да действа на едро, както се казва, и дава сериозни заявки да се държи като съвестен млад човек, Голям човек. Все още е скаран с четенето и това със сигурност го изважда от сметката на отличниците, но пък си има за приятелка умната Карли и още трима-четирима съветници по пакостливите дела. Първо идва дисектирането на жаби в училище, после и благотворителната инициатива. Дерек успява някак си да припадне, а после се сдобива с грозно фъфлене и задача да събира кукли. Последното кара цялото училище да го вземе на подбив. Освен това му се налага да стане бавачка. Горкият Дерек!

   Ако погледнем отстрани, животът на Дерек е просто невероятно труден. Реално на почти всяко дете се случват какви ли не небивалици. Нахалните и пробивните успяват да замажат нещата, но тихите и добронамерени го изживяват по-дълбоко. Самата Дженет Тажиян има син (Джейк Тажиян дори е илюстратор на книжките ѝ) и знае много добре как стоят нещата. На Дерек не се случва нищо кой знае колко необикновено – животът и без това поднася доста сериозни изпитания. Все пак хуморът и веселието могат да виреят навсякъде, затова и четвъртата книжка от поредицата доставя приятно голяма доза положителни емоции.

   Вече напълно превзет от приключения, продължавам с петата книга, която носи доста по-симпатичното 😉 заглавие „Животът ми като геймър“. Веднага се захващам с нея.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5