„Животът ми като геймър“ („Историите на Дерек“ – 5 книга) на Дженет Тажиян

Дерек се включва в маниашко състезание

1-198825_b   Дерек става все по-забавен като герой на книга, но това не е изненада, понеже поредицата, в която се перчи като основен персонаж, е една от най-хитроумните, които съм чел. Засега петата книжка – „Животът ми като геймър“ („Софтпрес“, 2016, с превод на Виктория Иванова) – е последната преведена на български, но не след дълго, надявам се, ще се появи и шестата. Дженет Тажиян не пише бързо, но за сметка на това се справя блестящо. Чакам превода с нетърпение! 🙂 Ако някой все още се чуди не съм ли пораснал достатъчно, за да чета подобни книжки, ще напомня, че най-трудно се пише за деца. Освен това си трябва и страхотен илюстратор, който да „изпълни“ главата на детето с достатъчно ярки образи, за да възприеме текста по желания начин. За мен е удоволствие да пиша за подобни книги. Джейк Тажиян е просто изумителен с неговия картинен речник – пръчковидните му фигурки наистина придават тази необходима свежест, от която се нуждае една хумористична история. Дерек пък вече навлиза все по-дълбоко в живота на тийнейджърите и всеки читател може да усети промяната в характера и действията му. Е, на дванайсет нямаш кой знае какви доводи да порастваш преждевременно и да пропускаш най-дивите и щастливи години от живота си, но той се променя, както правят на тази възраст и всички останали деца. Сега обаче е време за модерни игри и Дерек ще се постарае да ни позабавлява отново.

   Училището все още не предлага толкова забавления за Дерек, колкото приятелите му и менажерията от животни и родители вкъщи, но е наистина необходимо, за да се понаучат разни неща за живота и всичко останало във Вселената. Идват пробните тестове, но Дерек никога не е готов да го изпитват по какъвто и да е начин. Е, може би в компютърните игри. 😀 Изведнъж се появява възможност Дерек и приятелите му да тестват новата компютърна игра „Арктически нинджи“, която се очаква да постигне зашеметяващ успех. Нещата се уреждат и всички се явяват в уреченото време и място. Обаче там се явява и Ел Сид – най-добрият геймър в света. Той е толкова тайнствен, че носи маска, за да запази самоличността си, а това развихря въображението на почитателите му. Сред тях са, разбира се, Дерек, Мат, Умберто и Карли, а и новата домашна учителка на нашия герой, наета от родителите му, за да го подготви за тестовете в училище. Тя е 13-та поред, което не е учудващо, понеже Дерек си е инат стане ли въпрос за четене на каквото и да е. Той все още попълва картинния си речник, което действително му харесва, но самото четене е друга работа. 😀 Но тестовете на компютърни игри също изискват предварителна подготовка, като четене на упътвания и разни други правила.

   Карли си е момиче, но за Дерек тя е нещо като добрата фея, която винаги е готова да му се притече на помощ в трудни моменти. Само че организаторът на тестовете я лепва за най-големият му противник в „Арктически нинджи“ – самият Ел Сид. Въображението му започва да му прави номера, както би се случило и с всяко друго момче на неговата възраст. Маскираният играч може да му отнеме най-удивителното момиче в неговия живот. Не е далече денят, в който ще разбере, че Карли означава повече за него, отколкото всичките му останали приятели накуп. Но първо трябва да изиграе играта.

   Забелязвам, че Дженет Тажиян все по-усърдно усложнява живот на своя герой. След всяка следваща книжка, Дерек пораства не само физически, но и психически. Започва да разбира колко важни са добрите отношения между хората и че от време на време трябва да поема сериозни отговорности. Е, понякога е по-добре да се забавлява както си е наумил, но проблемите за решаване не оставят никого на мира, докато не се погледне на тях по-реалистично. Въпреки всичко Дерек е симпатичен, откъдето и да го погледнем. Вярвам, че и тази книжка има своето важно място в поредицата и приканвам повече тийнейджъри около възрастта на Дерек споделят приключенията му. Карли пък е образ, който ще се хареса на момичешката аудитория. Тя е важна част от историята и в тази книга се намесва доста убедително в живота на Дерек. 😉

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Ревюта на предните книжки от поредицата:

„Животът ми като таен агент“, „Животът ми като екшън герой“, „Животът ми като автор на комикси“, и „Животът ми като смотльо“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s