„Приятелите умират заедно“ на Иво Христов

Разкази за мрак и изпитания

   Човек винаги търси и намира причина да чете някоя книга. Докато при популярните, за които говорят много хора, доста често е в сила „дай да видя какво пък толкова я хвалят и харесват“, останалите книги трябва да печелят всеки един от читателите си поотделно. Първото нещо, което ще ви направи впечатление, е въздействащата предна корица. Второто е краткия текст на задната, че сборникът е писан от тринайсетгодишно момче, животът на което е постоянна борба и опити да свикне с всичко онова, което му се случва. Ако литературата го е вдъхновила да пише, упоритостта и търпението могат да го научат да бъде по-прецизен в поднасянето на текстовете. Чета многобройните интервюта и материали за Иво Христов и творчеството му (няколко книги до този момент) и си мисля, че не е далеч денят, в който ще има сили да се „пребори“ с хилядите думи, които напират да излязат навън, подредени прецизно в прекрасни сюжети.

   Първата книга е просто книга, но тази крие и нещо друго. В „Приятелите умират заедно“ (2016) Иво пише за ужасите, зависимостите, нещастията и трудните моменти. Ако сте чели поне едно интервю, веднага ще намерите връзка със състоянието, в което се намира. Неврофиброматозата трябва да бъде победена на всяка цена и писането е част от лечението. Другото задължително условие е вярата в собствените сили и в магията на литературата. Силно се надявам Иво да бъде достатъчно критичен към първите си опити в писането. Този сборник не е най-доброто от литературна гледна точка. Важното тук е, че имаме книга на хартия, а бъдещите отзиви ще помогнат на младия автор да намери своето място сред стотиците други.

   Първият разказ – „Приятелите умират заедно“ – е смес от хорър, драма и още нещо, което може да се нарече „буквализирано описание на случващото се в ума на вземащите наркотици“. Историята ни събира с група приятели, решили да опитат ненормално силен наркотик, чрез който да изживеят нещо изключително. Отровата е закупена и времето до първата доза намалява все повече и повече. Тук прозира характерното за младежите нетърпение да внасят в живота си все нови и нови емоции, предизвикани от бурното развитие в телата им. Тук смъртта е играчка, която може лесно да бъде счупена и захвърлена. Под прикритието на жанра хорър, Иво напомня за опасностите от силните наркотици и липсата на „спирачка“, която дава време за размисъл, когато става въпрос за вземане на важни решения. Това все пак е хорър и краят го показва недвусмислено.

   „Спасението е смърт“ се оказа доста по-шлифован и добре изпипан. Темата е болестта рак и страховете, които предизвиква в болните и близките им. От отриването до правилната диагноза и лечението – този разказ преминава през всичко това. Драмата продължава през цялото време и е толкова реалистично поднесена, че може да влияе на читателя. Но, както художествената литература проповядва, писателят е цар и нищо не му е забранено. Към края мистичните елементи доставят щипка хорър, което доста ме изненада. Разказът е силно повлиян от случващото си в живота на Иво Христов: описанието на болничното заведение, медицинската апаратура, диагнозите – буквално всичко внася една напълно достоверна картина. Великолепен!

   В „Смъртта е изход“ собственикът на предприятие за производство на наденица живее простичък и достоен (според самия него) живот. Сметката е лесна: 50 прасета, 200 работници, 10 000 долара оборотни и 100 долара чисто за него в края на всеки работен ден. Поне докато упорит вирус не заразява всички налични прасета в Мейн. Но какво пък, може да прави наденици и от друг вид месо, нали познава подходящ доставчик, на когото може да плати за работата. Той ще си произвежда наденици, а конкурентите му ще „хапнат дръвцето“! Написан с мисълта да втрещи и погнуси читателите си, Иво Христов влага още един от своите писателски принципи – ако се опиташ да излъжеш доверието в хората, смъртта е единственият ти изход. Не знам защо, но към средата на въздългия разказ, започна да ми става доста забавно. Освен това постоянно си мислех за местните продукти в магазините и онова, което се влага в тях като съставки. Приличен хорър разказ, който можеше да се развие и по-доста по-интригуващ начин.

   „Отмъщението“ ми се стори голяма главоблъсканица. Семейство се прощава с един от членовете си, докато странната атмосфера и някои необясними феномени не им показват, че са на път да се сблъскат със смъртоносна опасност. Наоколо броди демонично същество, което ще вилнее в телата им. Разказът си е страховит, откъдето и да се погледне, но ми се прииска доста повече от него.

   „Измама“ ми напомни малко за предишния разказ, но е далеч по-богат и има с какво да изненадва. Призрачна къща, вселяване, убийства, експерименти, страх… Едно от най-хубавите неща, които можеш да очакваш от един хорър, са намерили някакво местенце тук. Все пак трябва да се има предвид, че идеите на Иво Христов са пречупени през погледа на едно постоянно търсене на доброто, поуката и вярата. Тук-там гласът на автора ще се промъкне, за да напомни каква всъщност е идеята. Искам да вярвам, че в следващите си произведения Иво ще „имплантира“ внушенията си в самата структура на произведението или през погледа на някой от героите си. Иначе си беше истинско удоволствие да прочета тези първи опити за навлизане в литературата.

   „Приятелите умират заедно“ е противоречиво начало в писателстването. Самият Иво Христов е наясно, че не всичко написано от него може да допадне на широката публика. Но идеята тук наистина е друга и аз се радвам, че смелостта и вярата са му помогнали да преодолее всички трудности, потъвайки в една жестока и травмираща действителност, чрез която да изложи собствените си принципи и опасения. Иво не спира да пише и на петнайсет години, което ме кара да си мисля, че има много идеи за реализиране. Със сигурност ще прочета и следващите му книги.

Оценка от Книжен Петър: 3.5 / 5

Интервю с Иво и видео