„Мумията Думи и златният скарабей“ на Тоска Ментен

Мумията Думи с първо приключение

1-186494_b   Когато стане въпрос за детски книги, въображението на един автор може да роди какво ли не, стига децата да получат нещо, което да ги забавлява и увлича. Щурите идеи винаги изкарват на преден план някой герой като Кърпена глава или мумията Думи и достатъчно приключения, за да предизвиква усмивки и заразителен смях. „Мумията Думи и златният скарабей“ („Сиела“, 2014, с превод на Ивелина Дундакова) е приветлива още от първите страници. Единствено илюстрациите не ми се сториха удачни, но историята вътре си я бива. Ако някое хлапе е подочувало или чело поне малко за древната история на Египет, с фараоните, пирамидите, гробниците и скарабеите, ще намери доста поводи чрез тази книжка да се поинтересува за още подробности. Всъщност Думи наистина има всичко налично, за да се нарече мумия: тяло на 4000 години и специфична миризма на развалени яйца и умрели мишки. Ето един страхотен проблем за съвременното общество, което ще трябва не само да повярва, че той е жив, но и да му помогне с аклиматизацията.

   Денят обещава да е чудесен, поне за музея ГРОБЕ, който очаква три мумии и много интерес от местните жители на организираното събитие за представянето им. Обаче камионът със саркофазите така и не стига до музея, тъй като е поразен от светкавица и почти всичко в него изгаря. Оцелява единствено най-малката мумия – Ур-Атум Мсамаки Минкабх Ишак Ебони, син на фараон, починал като хлапе. С помощта на тайнствен медальон, който го пази, Думи възкръсва за нов живот в съвременна Холандия. Малко късмет и той се озовава в къщата на Гоос Гутс и баща му Клаас, за да ги хвърли в потрес. Запознанството им ще доведе до доста забавни последици, но и ще създаде една необикновена връзка. Сега Думи се намира в един съвсем друг свят, който никак не е лесно за възприемане от момче, израснало при фараоните.

   Освен че е забавна, книжката на Тоска Ментен чудесно илюстрира отношението на някои хора към различните. Отрицателен образ като директорката на местното училище г-жа Фрик и палавите, но отмъстителни момичета Ана-Лис и Лиси, са толкова действителни за съвремието ни, че човек наистина би се замислил как може да съществуват необезпокоявани от нищо такива хора. Разумният и отговорен учител г-н Крабъл пък е вечният образ на разбирането, готов да помогне или да защити онеправданите. Гоос Гутс е момчето, на което все се случват необикновени и нелепи неща, все свързани с напрежение и изскочили сякаш от нищото приключения. Баща му Клаас – симпатичен и доста широко скроен човек, с който всеки син би се гордеел. И накрая Думи – дете като всички други, но с далеч по-необикновена съдба. Как ще се държиш, ако изведнъж осъзнаеш, че си мумия – нещо особено неприятно и ужасно според околните, които виждат само онова, което си им казал, че виждат. Думи, разбира се, ще трябва да изиграе роля, чрез която да убеди всички, че има същите желания, мисли и възможности.

   Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле, Детски книги

Едно мнение за “„Мумията Думи и златният скарабей“ на Тоска Ментен

  1. Pingback: „Мумията Думи и гробницата на Ахнетут“ | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s