„Мумията Думи и гробницата на Ахнетут“

Думи на пътешествие в Египет

1-199292_b   За един герой е важно да е забавен, още повече когато „живее“ в детска книга. Е, тук нашият герой не е жив, ако следваме правилната логика, но наистина се опитва да бъде, тъй като за нула време разбира какви чудати и глупави са хората в днешно време и не може да остави нещата току-така на съдбата. След „Мумията Думи и златният скарабей“, нещата отиват към цяло комедийно представление, допълнително гарнирано с подробности от древната история на Египет. Думи наистина си е шантав герой, но пък ползата от съществуването му е повече от голяма. Със сигурност сте чували за скелета детектив Скълдъгъри на Дерек Ланди, а вече имаме и Кърпена глава – хлапе, буквално произведено от луд професор, не без помощта на въображението на Гай Бас. На мен ми харесва тази причудлива форма на детски хорър, която не е по-малко вълнуваща от популярните поредици с училищни истории, придобили култов статус. „Мумията Думи и гробницата на Ахнетут“ („Сиела“, 2016, с превод на Ивелина Дундакова) е достойно продължение, което се превръща в истинско приключение. Кой ли пък се е съмнявал, че една мумия няма да се втурне към собствената си родина, за да види родното място и да потърси родителите си? Проблемът тук е, че всичко познато се е превърнало в туристическа атракция, а роднините на Думи са извадени от гробниците и сложени зад стъкленици – невероятно кощунство, като се има предвид какво е било отношението към фараоните в Древен Египет.

   Новият образ на Думи в 21 век е на пострадало от пожар момченце, което, въпреки всички трудности, понася страданията си мъжки и с достойнство. Сега живее в Холандия и като че всичко е наред. Гоос и баща му Клаас все още са притеснени, защото Думи не винаги спазва правилата и понякога се държи неестествено, т.е. почти съсипва опитите им да крият истината за него от света. Думи учи бързо и започва да кове са съдбата си, за огромно неудоволствие на приютилите го наши съвременници. Много неща са се променили към хубаво през последните 4000 години, но това не значи, че Думи не е бил щастлив в своето време. Съвсем естествено идва и желанието му отново да се завърне в родния си Египет, за да потърси гробницата на баща си. Да, но ако няма как да си изкараш паспорт със снимка, мечтите ти отиват по дяволите. Необходима е малко хитрост и много нахалство. Е, Думи има и от двете по много, че и достойнство, което го прави един чудесен пример за подражание.

   С голяма доза хумор и приятни емоции, Тоска Ментен си повежда към истинско пътуване назад във времето, когато фараоните са били богове, а синовете им са се учили да управляват още от малки. Хареса ми, че тази веселяшка история не копира напълно интересите на децата, а доставя и полезна информация за един от най-любопитните периоди от човешката история. Освен това засяга темата за привързаността и любовта към родителите и нуждата да си имаш приятел, с който да споделиш всяка опасност. Много готино решение на автора е измислянето нищо незначещи псувни, чрез които баща и син разпускат емоционално, като по този начин избягват неестественото поведение. Думи пък изглежда повече от истински – просто момче, което също иска да е щастливо и да се радва на втория си живот, макар и в непозната среда. Думи доказва, че е напълно естествено всеки да отстоява правото си на живот и справедливост. Чудесна книга, чудесна история! 🙂

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s