„Нощта, в която куклата оживя“ на Р. Л. Стайн

Демонични кукли

1-203433_b   Когато захванеш легендарна поредица, усещането е доста особено, предвид десетките милиони, които са я чели и харесали преди теб. Не оспорвам тези 400 милиона продадени копия, но за мен нещата опират само до моето лично мнение. Обожавам писатели, които се опитват да плашат децата, въпреки и без това напрегнатия им живот, докато разбират в какъв свят са попаднали. 😀 Дори и да съм надминал по възраст аудиторията на подобни книжки с три десетилетия, разбирам много добре какво е влиянието им сред хлапетата. Детският хорър може да доизгради психическата устойчивост на младите читатели и да им помогне да „избягат“ по-лесно от чудовището в гардероба. Следващото ниво е Стивън Кинг, ако страховете не останат в миналото. 😉 „Нощта, в която куклата оживя“ („Хермес“, 2016, с превод на Нина Руева) не може да се мери с романите и разказите на Краля, но се справя отлично в категорията, в която е поставена: предтийнейджърска възраст. Наличието на момичета близначки ми се струва добро хрумване за подобен сюжет, защото куклите са именно в техния ресор. 😛 Да видим…

   Стайн описва нормално семейство с традиционните нахални дечица, от които се очаква пакост след пакост и неразбирателство помежду им. Крис и Линди са близначки и това добавя доста напрегнати моменти в общуването им. Личните им очаквания са да получават по равно от всичко, за да растат спокойни и щастливи. Това изобщо не се случва често, но и те сами са си виновни. Един ден Линди изравя от контейнер за боклук специална кукла за вентрилоквисти и Крис полудява от завист. Горещите молби към родителите за лично нейна кукла скоро са удовлетворени и започва лудо съревнование кой притежава по-добри умения с говоренето с корема. Шляпи и Мистър Як са просто кукли, които трябва да бъдат управлявани. Засега Шляпи води по точки, умело режисирана от Линди. Мистър Як обаче крие тайна, която бързо-бързо ще му даде превес, но не и без куп лоши последствия.

   В началото ми беше доста странно да чета за идиотските момичешки проблеми, които само едни близначки могат да измислят, но постепенно Стайн нажежава обстановката, за да навлезе там, където биха си изкарали акъла и по-големите деца. Оживелите кукли ги има в куп филми на ужасите и, може би, не са достатъчни като присъствие в страшните книги, но пък и повечето деца все още на са дорасли за следващото ниво. За да ви успокоя, страшните кукли продължават да интересуват киното, като доказателство за това е „Анабел“ и неговото продължение от тази година. Книжката на Стайн е излязла за пръв път през 1992 година и ми се струва добра за времето си. Вече с култов статус, поредицата може да се смята за класика в жанра за деца, така че да са необходими по-специални очаквания към нея.

   От самата книжка си харесах втората половина, където действително се случват интересни неща. Макар и без кървища и без едва поносими сцени, историята спокойно влиза в графа „истински хорър“ и може спокойно да разбуди детското въображение. Други неща оценявам по-високо, тъй че оценката ми си е напълно прилична. 🙂

Оценка от Книжен Петър: 3.3 / 5

Други ревюта:

Книжни криле, Цитаделата

Advertisements

3 thoughts on “„Нощта, в която куклата оживя“ на Р. Л. Стайн

  1. Pingback: „Морското чудовище“ на Р. Л. Стайн | Книжен Петър

  2. Pingback: „Кръвта на чудовището“ на Р. Л. Стайн | Книжен Петър

  3. Pingback: „Призрачната маска“ на Р. Л. Стайн | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s