„Съседката“ на Джак Кетчъм

Вината в нашето детство

   Усещането ми за тази книга е противоречиво, защото по-скоро изпитвам страх от прочетеното, отколкото задоволство, че съм открил поредната добра книга, която бих препоръчал на всички читатели със здрави нерви. „Съседката“ („Artline“, 2016, с превод на Вихра Манова) е вдъхновена от реални събития, представата за които би накарала човек да настръхне и да си зададе куп неудобни въпроси. Тук чудовището не идва от друг свят, нито се е вселило в някой от героите. Ужасът не се крие в изтичащата от тялото кръв или страшната смърт. Страшното идва след като нездравите илюзии станат част от реалността и променят изцяло средата, в която растем. Тази история е покъртителна, защото става въпрос за деца, които попадат в капана на собствената си невинност, без да могат да отреагират адекватно на промените около тях. Кетчъм е директен и не оставя пролука, през която да се спасим от бруталността на едно престъпление. Любовта, секса, влиянието на възрастните – все неща, от които зависи порастването, тук са претворени в една зловеща игра със съдбата. Невероятно е как една книга може да бъде толкова страшна, без в нея да бъдат използвани стандартните опции на жанра хорър.

   Историята се завърта около две момичета – четиринайсетгодишната Мег и осакатената ѝ по-малка сестра Сюзан, които по стечение на обстоятелствата загубват родителите си в катастрофа и биват изпратени да живеят при леля си и нейните деца. Действието ни пренася през петдесетте години в едно спокойно предградие, където вратите не се заключват и най-знаменателното събитие е зарята в деня на националния празник. Местните хлапета са в плен на Играта, тайно забавление, което сами са си измислили, за да трупат опит и впечатления от живота. По личните им представи тя е нещо напълно естествено и изцяло задоволява нуждата им от приключения и доставя необходимата доза адреналин. Дейвид, момчето в съседство, изключително много се впечатлява от красивата Мег и за пръв път е в плен на сексуалните си нужди. Дните му минават в мисълта за нея и необикновената ѝ  момичешка привлекателност. Той обаче не знае, че Мег и Сюзан са попаднали в капана на нездравите илюзии на леля си – една жена с особени принципи към живота и мнение за ролята на жената в обществото. Дейвид се сблъсква челно не само със собствените си еротични фантазии на подрастващо момче, но и с предоставената му свободата да ги реализира. Сега Играта минава на по-високо ниво и последствията могат да бъдат невъобразими.

   Все повече се изумявам от това как някои книги просто се вкопчват в психическата устойчивост на читателите си и изключват защитните механизми, които отговарят за преодоляване на страха и ужаса от случващото се по света. Чували сме всякакви случаи за хора с нездрава психика, които приемат собствените си фантазии за неразрушими ценности. Влиянието на възрастните към децата е огромно, когато става въпрос за изграждане на ценностна система и привикване към определено поведение в обществото. В тази книга имаме нездрава среда, насилие и необикновена ситуация, която не просто изглежда реална и възможна, но и напълно естествена при подобни случаи. Точно там се крие ужасът и силата на книгата. Промяната в самите деца е изведена адски убедително. Съсредоточете се внимателно върху мислите и реакциите на Дейвид и групата деца около него. Механизмите, които действат тук са заложени не само от възпитанието, но и от природата на човека – няма как подсъзнателните инстинкти да се преборят лесно. Случаят с лелята е съвсем друг. От една страна съм силно впечатлен, заради неспестените подробности, от друга – погнусен, заради неприятните асоциации, които ми навява. Потресаващ случай, потресаваща книга! Веднага си спомням за „Нищо“ на Яна Телер и необичайната ситуация, в която попадат децата там. База за сравнение няма, но все пак…

   Тук просто трябва да отправя едно предупреждение. Книгата може да има доста по-голямо влияние върху психиката на жените. Не ме разбирайте погрешно, но си представям всичката ярост, която може да се изсипе от една жена, прочела тези страници. Трябват си доста здрави нерви и едно наум, че реалността в тази книга е реалност само в определени ситуации, а не всекидневие. Ако може да бъде допълнително успокоение, книгата е в жанра хорър и трябва да си остане там.

Оценка от Книжен Петър: 4.7 / 5

Други ревюта:

Видео представяне от Читалнята; статия за случая, вдъхновил книгата: тук