„Пиратско нашествие“ („Дневникът на един нинджа“ – книга 2) на Маркъс Емерсън

Нинджите се сдобиват с противник

   Всяка детска история крие в себе си приключенски дух. Дали ще е свързана с училището или с излет в гората, винаги се случва нещо неочаквано, което да събуди заспалото въображение. Нинджи в училище? Може да звучи прекалено глупаво, но представете си пиратско нашествие в училище! Маркъс Емерсън не е открил Светия Граал в детската литература, но наистина си поставя за цел да позабавлява хлапетата, които обикновено бягат от книгите, за да вършат всякакви щуротии. Е, щуротиите вече са в самите книги, така че си трябва още само обикновено любопитство. При мен дори е в излишък, затова надниквам доста по-често в книжките за деца. След като първата книжка „Кланът на нинджите“ намери добър прием при мен, логично се захванах и с „Пиратско нашествие“ („Хермес“, 2017, с превод на Мария Петрова Демирева). Тук Чейс вече е предводител на клана, но с това не се изчерпват постиженията му в училище „Бюканън“. Проблемите също не са свършили и това е причината приключенията му да следват едно след друго. Характерът на братовчедка му Зоуи е съвсем друг въпрос, но нека караме поред.

   Може да се каже, че Емерсън е смелчага, понеже влага в книгите си добрите стари поуки, макар и замаскирани в съвременни забавни истории. Добрите, смелите и самопожертвователните герои винаги успяват да вземат надмощие над посредствеността и лошотията, печелейки симпатиите на приятелите си. Хубавото е, че от време на време тези неща наистина се случват в действителност и всички ние се радваме на добрите примери. През погледа на детето нещата не изглеждат точно така. Добродушните и тези със силно чувство за справедливост са натикани в ъгъла, като им е позволено само да се срамуват, че не се включват по-често в забавленията на „отворковците“ и дори се опитват да им развалят кефа. Чейс превръща една банда крадльовци в строен отряд от добронамерени нинджи, които усилено тренират и спазват етикет. Новият лидер обаче има трудната задача да ръководи хлапета, които не искат да скучаят нито миг и в един момент кланът се разпада. Един стар познайник ще напомни за себе си, след като появилият се изневиделица в училището нов ученик започне да събира армия от пирати. Скоро ще се проведе състезание за нов талисман на училището и има голяма вероятност набиращите сила пирати да го спечелят с измама. Чейс, Брайдън, Зоуи и останалите обаче не са достатъчно силни за стълкновението. Когато приятелствата се разпадат, единствения изход е да развееш бялото знаме. Сега Чейс е сам и трябва да намери достатъчно сили в себе си за неравната битка.

   „Пиратско нашествие“ ми се струва малко по-добра от първата книжка. Мисля, че още малко живинка в героите ще ги превърне в доста по-интересни за децата. Поредицата би се усладила на хлапета в предтийнейджърска възраст, но с условието, че има надграждане във всяка следваща книжка. На мен ми харесват обратите и изненадите, вложени от Емерсън. Зоуи се нуждае от по-ярко присъствие, а възрастните – от повече морал. 😉 Като цяло съм доволен и ще чакам третата книжка от поредицата – „Възходът на червените нинджи“.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле