„Майлс и Найлс – Пакостниците“ на Мак Барнет и Джори Джон

Състезание по пакости

   Няма как от време на време да срещам повтарящи се сюжети в книгите за деца. Наистина темите не са толкова много, а и за да привлечеш вниманието на хлапетата, трябва да играеш по техните правила. Тандемът Мак Барнет и Джори Джон са се постарали да вмъкнат в книжката си какви ли не щуротии, но и няколко кратки сериозни сцени, за да не се превръща тя в потенциален съветник по пакости. Едва ли сегашните хлапета знаят много за отговорностите, които поемат в едно общество на рамкирани правила и ограничения, но все пак… Майлс и Найлс по същество са различни и това ги превръща в противници. Едно състезание по пакости не е голяма изненада за възрастните, които отглеждат ненаситните палавници, но малките човеци живеят и се развиват в среда на конкуренция и винаги трябва да имаш едно наум какви идеи могат да се пръкнат в главите им във всеки един момент. Училището е територията, в която всяко едно дете се опитва да изпъкне и „Майлс и Найлс – Пакостниците“ („Сиела“, 2015, с превод на Надя Златкова) се занимава именно с това. Като добавим щурите идеи (повярвайте, много щури са! 😉 ), чудната книжка буквално се превръща в едно удивително забавление. Да видим как стоят нещата отвътре.

   На Майлс Мърфи му предстои преместване в ново училище – стрес по всички показатели и най-вече по скалата на малките човеци. Градената му с години репутация на шегаджия в старото училище ще трябва да бъде изградена и в новото. В градчето Йони Вели обаче обстановката е крайно потискаща. Мястото е известно с отглеждането на крави и мученето им е най-обичайния звук тук. Освен това потомственият директор на училището държи всички да знаят колко важни и полезни са кравите в тази част от страната, така че всички трябва да се гордеят с това. Е, това да беше единственият проблем…

   Оказва се, че Йони Вели си има собствен шегаджия, който е истински професионалист в своето занимание. Майлс е удивен, когато колата на директора се озовава на нетипично място – на стълбите пред главния вход на училището. Как е станало това, никой не знае. Освен прословутия шегаджия. Докато мистерията побърква от притеснение директора, Майлс е зачислен в компанията на Найлс, асистента на училището. Това хлапе се оказва доста странно и скоро нашият герой ще разбере защо. Там е и синът на директора, който в един момент също ще стане директор на училището. Нагъл и безотговорен, той живее винаги на ръба на всички правила и никой не го харесва. Сега Майлс не само трябва да свикне с тази особена обстановка, но и да се сбори с местния шегаджия за първото място в състезанието по пакости. Освен ако не се сдружи с него и не спретнат най-голямата шега в историята на училището.

   „Майлс и Найлс – Пакостниците“ е забавна по много специален начин. Илюстрациите на Кевин Корнел са много щури и добре интегрирани в текста. Признавам, че си се смях през цялото време и хич не ми пукаше от четиресетте ми години. Онова, което могат да видят самите хлапета в тази книга, е истинска буря от майтапи, изпълнена с вкус към приключението и нестандартната мисъл. Е, всички знаем, че децата възприемат света по по-инакъв начин, тъй че за тях това ще е като истинско пиршество.

Оценка от Книжен Петър: 4.4 / 5

Други ревюта:

Книжни криле, Детски книги