„Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга)

Цезар и раждането на Империята

1-194459_b   В далечното и не толкова далечното минало военните конфликти са прекроявали не само граници и владения, но са създавали и велики личности, за които днес продължават да се пишат книги. Александър Велики и Наполеон са само двама от знаменитите военачалници, които оставят значими следи в различни моменти от Историята. Днес войната има съвсем ново значение и трябва да благодарим на разума, че ни е извел от повтаряне на най-мрачните събития от миналото. Но пък знанието, което придобиваме, изчитайки хиляди и хиляди страници, може да ни помогне да разберем по-добре какъв е бил смисълът от кървавите стълкновения през вековете. Поредицата „История на войните“ има точно тази цел – да запознае с причините и следствията от воденето но войните, но в по-стегнат вариант и чрез доста информативен текст, покривайки всичко най-важно за съответните конфликти и значението им в исторически план. Тук веднага изниква една личност, за която се говори с респект и днес – Гай Юлий Цезар, покорителят на Галия. „Войните на Цезар“ („Millenium“, 2015) създава доста добър портрет на военачалника, неговите най-важни битки и постижения, но и дава изчерпателна информация за настроенията и междуособиците в Рим столетие преди самият той да поведе легионите си към Галия. Георги Марков е подредил всичко с вещина, като дори преминава в нещо като документален разказ, описвайки личностите и стратегиите им във воденето на битките. Както и в предишните книги от серията, и тук се спазва чистотата на фактите, което прави наистина добро впечатление.

   Рим се разраства все повече и повече. Управлението на такава голяма територия е свързано с много вътрешни битки и междуособици, които са предпоставка за бъдещи катаклизми. Както е известно на всички, Рим е дал много на модерния ни свят в политическо и културно отношение, така че едва ли някой ще се изненада от типичните политически дрязги, сеещи раздори и влияещи доста негативно на местното население.

   „В годините на Третата пуническа война Рим е изправен пред няколко нерешими наглед парадокса. Институционално държавата запазва градска форма на управление, макар вече да контролира по-голяма част от Средиземноморието. Републиканската демократична традиция е подложена на все по-сериозен натиск от нарастващото концентриране на огромно количество власт и мощ в ръцете на отделни политици и генерали. Несметните богатства, които се стичат в имперската столица от провинциите, в крайна сметка водят до обедняване на огромна част от населението. Може ли която и да е нация да се справи с подобни фундаментални проблеми, без преди това да се самоунищожи под натиска на собствения си успех?“

   Разделението на патриции и плебеи създава не малко пречки за начина, по който оперира римската военна машина. „Дадена армия се набира сред римските граждани с определен имуществен ценз и се разпуска едва след края на кампанията.“ Мъжкото население се ангажира във все по-дълги военни кампании, което създава трудности в ръководенето на личните стопанства, оставени на жените и децата. Само най-богатите фамилии разполагат с роби, които да ги поддържат и развиват добре. Обедняването възпрепятства набирането на попълнения за легионите точно заради имуществения ценз. Това отслабва военната машина на Рим, която се нуждае от реформи, които се случват благодарение на Гай Марий. Той провежда епохална реформа, която по-късно дава на Цезар необходимата мощ, за да направи своята най-значима военна кампания – завземането на Галия. Марий обособява центуриите и кохортите, като последните се налагат като основна бойна единица. Десет кохорти образуват един легион. Освен това започват да се използват освободен гладиатори като инструктори по военно обучение в тренировъчните лагери.

   Тактическият гений в Цезар го прави един от най-изявените военачалници. Самото решение да се изправи срещу многобройните галски племена, населяващи огромна територия, е наистина геройство. Георги Марков описва многобройните битки и свързаните с тях тактически изненади, които си спретват противниците. Макар Цезар да не е безгрешен, талантът му в битките е неминуем. Успехите го превръщат в легендарна личност, по която се равняват много владетели векове след това.

   Отново съм доволен от начина, по който е поднесена информацията. Макар да има известна сухота в изказа, авторът се е постарал да направи от книгата доста ценно четиво.

Оценка от Книжен Петър: 4.2 / 5

Мои ревюта за предишните книги от „История на войните“:

„Походът на Александър“ на Георги Марков, „Наполеон – възход и погром“ на Юлиян Недев, „Тридесетгодишната война“ на Александър Стоянов, „Гръко-персийските войни“ на Георги Марков

Advertisements

2 thoughts on “„Войните на Цезар“ на Георги Марков („История на войните“ – 5 книга)

  1. Pingback: „Втората световна война.Битките за Харков“ на Юлиян Недев („История на войните“ – 6 книга) | Книжен Петър

  2. Pingback: „Великата северна война. Триумфът на Петър I“ на Александър Стоянов („История на войните“ – 7 книга) | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s