„Бърлогата на паяка“ („Кърпена глава“ – книга 4) на Гай Бас

Кърпена глава на спасителна мисия

   Налудни книжки с налудни приключения! Може би това е краткото определение за поредицата на Гай Бас. Достатъчно разказвах в предишните ревюта за достойнствата на книжките, но постоянно забелязвам интересни прийоми, използвани от автора и илюстратора, за да изглежда всичко почти перфектно. Въпреки че става въпрос за страшни истории, не мога да определя жанра като детски хорър. Целта тук не е хлапетата да получават изненадващи адреналинови бомби, а да се забавляват и тренират въображението си. Както при повечето детски книги, темите са за приятелството, различията, справедливостта и изпитанията. Като малък действително усещах, че ми трябва повече информация за човешките отношения и отговор на въпроса защо възрастните хора реагират по определен начин. Детските писатели отлично съзнават, че не могат безцелно да нахвърлят разни неща, без да са вложили определен смисъл, който да развие определени възприятия у малките хора. Затова с удоволствие констатирам, че книжките от поредицата стават все по-интригуващи и богати. Гай Бас е на прав път, като усложнява сюжета, а пък хуморът може да допадне дори на батковците и каките. 🙂 Досещате се какъв е смисълът на словосъчетанието „забавна математика“. 😉 В книжките на Гай Бас никой не те съветва пряко как да реагираш в определени ситуации. Това е от полза за хлапетата, които са скарани с четенето, защото смятат, че някой иска да ги контролира и да им поставя ограничителни правила. В страшните книги е истината, ако ме разбирате. 😉 Смятам „Бърлогата на паяка“ („Фют“, 2017, с превод на Ирина Борисова Манушева) за най-добрата книжка дотук, без резерви и неизказани съмнения. Определено си личи ползата от лудешкото въображение на автора.

   Кърпена глава вече свиква с положението си на неугледно същество, направено от парцали. От време на време му се случва да го наболяват кръпките, но страхът вече не му влияе толкова много. Чудовищните му приятелчета са добра компания, готови да му се притекат на помощ. В замъка „Гротеск“ професорът по лудо професорстване продължава да вдъхва полуживот на всякакви твари. Нищо необичайно. Поне докато изтърсакът на Кривогреблово – нежната фурия с необикновени ритници Арабела – не поднася тъжната новина за смъртта на баба си, единствената ѝ останала роднина. Сега тя е сираче и очаква да я отведат в приют – нещо толкова неестествено и плашещо, че самата мисъл и се струва нелепа. Там карали децата да работят като кучета и ги хранели с изсъхнали червеи! Как ли пък не! Възможността да се нанесе в „Гротеск“ е пленителна, но не така мисли началника на приюта. Арабела е отвлечена и Кърпена глава се заема със сложната задача да я измъкне. За първи път ще му се наложи да излезе навън за доста повече време, което си е истинско изпитание. Обаче ги очаква неприятна изненада и малко повече натъртвания от обикновено.

   „Бърлогата на паяка“ е достойно продължение на предишните три книжки. Новите герои са на висота, което качва залога неимоверно много. Бонус е невероятната любовна история на доктор Едмънд Еразмус и пленителната Вероник (настояща госпожа Отров). Чудесно и изненадващо, бих казал, съдържание за детска книжка.

   Май не съм ви споменавал, че всяка страница е оградена от потъмнена рамка, която създава усещането за нещо споделено от паралелен свят – приказка. Книжките определено имат мрачно и тайнствено излъчване, подсилено и от уникалните илюстрации на Пит Уилямсън.

   Чакам си петата книжка! 😛

Оценка от Книжен Петър: 4.7 / 5

Ревюта на предишните книжки:

Книжка 1: „Кърпена глава“, книжка 2: „Окото на пирата“, книжка 3: „Призракът на „Гротеск“