„Софийски магьосници“ на Мартин Колев

София – град на магьосници

1-206924_b   Реших, че едно кратко изложение ще е от полза. Харесвам книги, подобни на тази, но повечето преди нея не спечелиха особено внимание сред читателите. Ясно е, че човек може да се забавлява по всякакъв начин, включително и чрез книгите. Но не всички автори се намират в подходящата комфортна зона като теми и сюжети. Мартин Колев също се намира встрани от навалицата. Литературните [екзистенциални] канони важат само тогава, когато самият автор държи да се произнася по определени въпроси чрез текстовете си и съответно преминава през задължителната оценка на по-ерудираните и критични читатели. В България искаме да се забавляваме, но държим да сме сериозни и критични, дори да става въпрос за отпускащи и неангажиращи текстове. „Несериозници“ като Андрей Велков, Деян Копчев, Любомир Николов, Тео Чепилов, Христо Раянов, Васил Георгиев, Стефан Стефанов и Йордан Свеженов, примерно, се забавляват с нашата съвременност и ни настройват към релакс. Всички те пишат наистина добре, но попадат в „извънмерността“, според литературните стандарти, които ги „събарят“ в низините. Българското хумористично фентъзи май се измъква от гъстите пазарни джунгли, което е чудесно, ако говорим за неангажиращи четива. „Софийски магьосници“ („Сиела“, 2017) на Мартин Колев се измъкна като на шега от обременителните „висши“ стандарти и убеди читателите за ползата от това да се позабавляваме с неестетичното българско съвремие. Може би е заради топлото време? 😀 Книги като тази често вземат назаем образи, сцени и състояния от съвременната поп-култура и ги вместват в нови сюжети, което обикновено се приема на нож. За забавление, това е целта! Мартин Колев пише добре, но и е късметлия. Дали е заради фентъзито? Аз много харесвам този причудлив начин да се разпръскват сивите облаци в главите ни – трансформирането на носещите негативизъм елементи от ежедневието ни.  Но да видим каква е хавата… 😛

   София е пълна с магьосници! 🙂 Зорници и здрачници са се вкопчили в люта битка за влияние. Първите са ариергарда на доброто и гледат да не се набиват на очи, особено когато софийската гмеж се опитва да живее своя по западно модерен живот. Е, все още сме си старите мрънкачи за това и онова, но от време на време ставаме сериозни, главно между питиетата и споровете за лични свободи. Зорниците държат на правилата и се борят срещу несправедливостта по софийските улици. Вторите са бетер келешите на магьосническата армия и не отбират от добра дума и правила. Свилен е бил част от лошите, но сега има авторитет сред добрите. Останал е без старата си любов, но май така е по-добре, защото тя е от другия отбор. Поне да го беше приел. Но един ден се натъква на младия Бриян, който не е наясно, че София е истински магически град и играе на дребно, мамейки за свое удоволствие. Самият той има разни фокуси в ръкава си, но истината наистина ще го замае. Май е готов за магьосник, стига да се ошлайфа малко, а и да започне да спазва правилата на зорниците. Той обаче не е направил своя избор – свободата на здрачниците е прекалено примамлива. Докато всички магьосници си мислят, че са на правилната страна, някой започва да отвлича зорници, което сериозно притеснява гилдията. Сега е редно добрите и лошите да се сборят отново.

   Мартин Колев не е написал епично фентъзи, но наистина буди възхищение. Лесно се разпознават заемките от по-известни книги – типичен прийом в хумористичните книги от този тип. Аз съм си софиянец и много харесвам литературните разходки из града. Все се опитвах да разпозная местата на действието – част от удоволствието от четенето. Римуваните заклинания са доста свежо попълнение и доста ме забавляваха. Е, не може в книга за магьосници без една-две животинки за разкош. 🙂 Хамстерчето на Бриян и странната котка имат доста дейно участие в цялото забавление. Браво на Мартин Колев за няколкото добри сюжетни хрумки, за които няма да споменавам, за да ви е по-интересно. „Софийски магьосници“ не е стихиен роман с много екшън и кръв, но носи своя индивидуалност, което ми допадна много. Все пак ще има продължение и се надявам нещата да приемат малко по-екстремен вид. Ще е за добре, мисля си.

Оценка от Книжен Петър: 4 / 5

Други ревюта:

Книголандия, Книжни криле, ПриумициSeasons Of Aya, Дневникът на един книжен тигърReader SenseBloodyRoseRed’s worldNIGHT WITH BOOKS, Goodreads, интервю с Мартин Колев и още

Advertisements

2 thoughts on “„Софийски магьосници“ на Мартин Колев

  1. Определено беше много приятно четиво. Имам си своите забележки, но не са някакви фрапиращи и очаквам доста силна втора книга, пък да видим 🙂

    Liked by 1 person

  2. Pingback: „Софийски магьосници“ ни разкриват тайнствената страна на столицата | Аз чета

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s